Дарин Ангелов пред Мариян Станков-Мон Дьо в разговор за културата и духовността

Дарко, ти живееш от словото, на сцената в текста в мълчанието си. Страхуваш ли се, че идва поколение, което все по-малко слуша?

Не се страхувам. Приел съм, че човекът и езикът еволюира. Той е намерил своя начин да слуша, своя начин на изказ и израз. Притеснява ме повече, че започваме да използваме неправилната енергия на езика. Аз вярвам, че всички думи имат своя енергия, която се отприщва с тяхното изричане. Това е проблем от времето на Иван Вазов. Аз се стремя да провокирам хората да използват езика, за да доставят щастие и радост. Това, което правим ние, актьорите на сцената. Стремим се да предизвикваме красиви емоции. Докато има изкуство и култура, уважение към театъра и желание да се ходи на театър – и младото поколение и предишното, и което идва след това, ще слушат красивите думи, изричани от актьорите.

Има ли нещо унизително в това българската култура да трябва да доказва постоянно колко е важна?

Има. Точно затова е много важно да умеем да използваме правилните моменти и културни събития. За да може да насочим прожекторите към българската култура.

Имаме ли комплекс културата ни първо да бъде призната отвън, а после ние самите да я признаем?

Това е комплекс повсеместно. Да оставим настрани културата, а да погледнем всеки един сектор. Това, което се случи преди седмица е горе-долу релевантно с това, което се случи преди тридесет години. Всички си спомняме как плюехме по нашите футболисти. Особено след първия футболен двубой, в който изгубихме от Нигерия. В един прекрасен момент едни хора казаха: „Абе в тия момчета има хляб“. Във всички сфери за жалост е така. Българският народ има нужда някой друг да му каже, че това, което прави е хубаво. И чак тогава да си кажем: „Вярно, че е така!“. Но това може да се промени и ние да казваме кое е хубаво. А другите да казват – да така е!

Защо обществото лесно употребява артистите, но трудно ги пази?

Защото ни приемат като свои. Като своя собственост. Благодарение на социалните мрежи всеки може да види любимия си актьор по всяко време и има усещането, че го познава в детайли. А то не е съвсем така. Започват определенията и категоризациите. Тази лесна достъпност до артиста, позволява на зрителя да се чувства много близък с него.

Ако днес, на 24 май, трябва да оставиш една дума след себе си, която да стои до името Дарин Ангелов, коя ще бъде тя?

Смятам, че най-силна енергия носи думата: „Благодаря!“. Самият ѝ корен носи красота! Това бих избрал!