„Дотам и обратно”: Измерване на водопади

Диви и красиви. Буйни и страховити. Скрити, потайни, разказващи легенди. Всеки със свой собствен облик и характер. Някои през лятото притихват. Други през зимата застиват под леда. Това са водопадите на България.

Чували ли сте за Скакавица, първенец на Рила планина? Вероятно ще се учудите, че водопадът край село Безводно е най-високият в Родопите. А знаете ли, че в подножието на връх Ботев има водопад, по-висок от Райското пръскало и Врачанска Скакля? Дяволското пръскало категорично оглавява националната класация.

Един от най-внушителните водопади в Родопите е Самодивското пръскало - атракция в Девинско, по известната екопътека Струилица-Калето. Доскоро беше известно, че е висок 70 метра, разделени в два скока. Последните данни обаче показват друго – височината му е 40,3 метра. Подобни изненади, които буквално „преобръщат” географията има и на други места в страната, разказва планинският водач Момчил Цветанов.

"Дотам и обратно": Пролетната красота на водопада Бовска Скакля (ВИДЕО)

 „Много неща в туризма, тъй като аз съм планински водач вече 2 десетилетия, винаги са стояли така. Знаеш, че нещо е по определен начин, обаче не можеш да кажеш, кой е казал това, защо го е казал, как го е измерил. Най-типичният пример – водопад Скакавица в Рила. Всички знаят, че е 70 метра, но нека някой да намери източник за тези 70 метра”, казва Момчил Цветанов.

Така стои въпросът и с най-високия водопад в България. Едни биха казали, че това е Райското пръскало, други – Врачанска Скакля. Истината е, че по северните склонове на връх Ботев падат водите на Дяволското пръскало, високо цели 202,5 метра. Най-високият познат и измерен от научния екип водопад до момента.

 „След като един водопад, който е най-високият в България, никой не знае за него, какво остава за останалите природни обекти”, казва Момчил.

Всъщност това мотивира него и останалите специалисти в различни области на науката да съберат и създадат Регистъра на водопадите в България. База данни, в която всеки обект присъства с прецизна информация за височина, точно местоположение, геоложки строеж, произход и още редица параметри.

Как се определя кое точно е водопад? Ясно е, че трябва да имаме река и долина. Водата заглажда скалите, оставя наноси и подсказва, къде има сравнително постоянно течение, обяснява доцент Ахинора Балтакова, геоморфолог в Геолого-географски факултет към СУ „Св. Климент Охридски”.

"Дотам и обратно": Безводно - най-високият водопад в Родопите

„Освен това по долината трябва да имаме прагове. Точно по тези прагове се образуват водопадите. Горната част на водопада обикновено се дефинира по един ръб. Съответно докъде стига водопадът? Дотам, където имаме чупка в склона. Тези две чупки на склона са нашите горна и долна граница на водопада. Обикновено праговете не са вертикална стена. Може да има неравности по тях. Затова приемаме усреднен минимален наклон на склона 30 градуса”, обяснява доцент Балтакова.  

Изглежда лесно, но измерването изисква внимателни наблюдения и прецизни инструменти. Учените в екипа са приели утвърдена методика за измерване с лазерен далекомер.

„Абсолютно световно призната. На базата на най-съвременните технологии от геодезическата практика. Има едно много важно доказателство – тук става въпрос за числа. Тези числа, като се измерят и обработят правилно, те са верни”, обяснява доц. Борислав Александров, геодезист в УАСГ, ръководител на Регистър на водопадите в България.

„Този уред всъщност мери наклон и разстояние чрез лазер. Трябва много точно да се измери позицията на водопада. И накрая трябва да се документира кой е направил измерването, тоест кой е поел отговорност за това”, обяснява Момчил Цветанов.

 Междувременно доцент Елеонора Балканска се е заела да проучи вулканския масив около Самодивското пръскало и почти отвесните скали.

 „В тези скали има система от субвертикални пукнатини. Именно те обуславят образуването на стръмните откоси, които са причина и за водопада. Мери се ориентировката на тези скали, защото това е структурна информация, която ни помага да изследваме геоложкия строеж на района”, обяснява доц. Елеонора Балканска, геолог в Геолого-географски факултет към СУ „Св. Климент Охридски”.  

Експедицията продължава към още едно от чудесата на Родопите. От Бачковския манастир поемаме по горска пътека в сърцето на Добростанския рид. След 15-минутна разходка попадаме в приказната прегръдка на Бачковския водопад. Сред дърветата карстовата скала се е измила и ерозирала в широк амфитеатър, по чиито стени се спуска водата.

„Това е акумулативен водопад. Водата акумулира носения от нея калциев карбонат. Получава се една много характерна скала – нарича се бигор. Бигорът има свойството да расте. Това е един от видовете водопади, които растат, за разлика от другите, които намаляват”, обяснява доц. Балтакова.

 В разгара на пролетното пълноводие въздухът наоколо е наситен с влага и фини капчици, които пречупват и объркват лазерния далекомер.

„Затова трябва да мерим от едната страна на водопада, без да пресичаме водната струя”, казва Момчил Цветанов.  

"Дотам и обратно": Леденото лице на водопадите през зимата (ВИДЕО)

За да се избегнат каквито и да е изкривявания, измерването се прави от няколко различни ъгли спрямо наклона на водопада. И отново изненада. Резултатът опровергава наложилата се през годините височина от 10 метра.

„18-19 метра. Доста по-различно от това, което хората са написали – 10 метра. И предполагам, че който го е мерил, също може да е попаднал на същия проблем – пръските да са компрометирали измерването”, казва още Момчил.  

Регистърът на водопадите в България постоянно се обогатява. Обхождат се обекти в цялата страна. Учените попълват липсващата или понякога неточната информация за някои от тях. Откриват се и нови и то на слабо познати места в страната, подчертава климатологът Христо Попов от Геолого-географски факултет към СУ „Св. Климент Охридски”.

„Част от тези водопади са разположени в зони, в които няма толкова много измервания нито в климатично, нито в метеорологично или хидроложко отношение. Това е големият принос на този проект в тази сфера”, обяснява Попов.

Амбицията на настоящия екип изследователи е да обучи армия от специалисти, които ще могат да обогатяват базата данни. Всичко измерено, проучено и документирано ще е достъпно и в специален сайт.