Джесика Прат блести в образа на „Норма“ на фестивала „Опера в Летния театър”

Определят я като наследничката на Мария Калас. Обикновено впечатляващото й сопрано звучи в Миланската Скала, Метрополитън или Ковънт Гардън. Днес обаче тя е във Варна. Звездата на съвременното оперно изкуство Джесика Прат за първи път излиза на сцената на Летния театър в морската столица. Ще я видим в ролята на „Норма” от едноименната опера на Белини. Ивомира Пехливанова с подробностите часове преди събитието.

Еверест в сопрановия репертоар. Белкантов шедьовър. Това е „Норма”. Кулминацията на тазгодишното издание на фестивала „Опера в Летния театър”. В главните роли влизат едни от най-търсените и награждавани в момента имена в световното оперно изкуство. Най-яркото сред тях е това на Джесика Прат, с която имахме възможност да се срещнем по време на една от репетициите.

Норма е най-физически натоварващата женска роля в италианската опера. Историята на жрицата и нейната саможертва в името на любовта.

„Мисля, че „Норма“ е особено актуално произведение днес. Още първата ария на героинята е молитва за мир – точно това послание е много важно за нас. Операта и театърът на живо са нещо много важно, защото събират хората и ни помагат да развиваме съпричастност – както един към друг, така и към героите на сцената. Създава се усещане за група, от което имаме нужда като човешки същества и което напоследък ни липсва, защото всички прекарваме много време пред телефоните си, затворени в собствените си светове. Все по-рядко преживяваме нещо заедно като общност“, разкрива Джесика Прат.

Критиците я наричат „Кралицата на белкантото”. „Ню Йорк Таймс” я определя като едно от водещите сопрани на своето време. Едно е сигурно. Джесика Прат не се страхува от ролите от които колегите й бягат - роли изискващи не само вокална виртуозност, но и лирична грация. А сцените на „полудяването” на героите, задължителни за белкантовите опери, са нейна запазена марка. Такъв е и образът на Лучия ди Ламермур - нейното полудяване на сцената трае цели 20 минути и достига свръхестествени висоти.

„За мен едни от най-вълнуващите моменти в операта всъщност са моментите на тишина. Това е особено характерно за музиката на Винченцо Белини. Музикалната фраза спира и цялата публика затаява дъх. Представете си хиляди хора, които в един и същи миг дишат и чувстват заедно. А когато музиката продължи, всички сякаш освобождават дъха си едновременно. Това създава невероятно усещане за връзка с напълно непознати хора. Не мисля, че има много други места, на които човек може да преживее подобно нещо. Наистина е изключително“, допълва оперната прима.

Казва, че никога не е имала избор какъв път да поеме. С баща тенор, операта е в кръвта й от малка.

„Той беше и моят учител по пеене до смъртта си. Последната опера, върху която работихме заедно, беше именно „Норма“. Затова това произведение е изключително емоционално за мен, особено в края, когато Норма се обръща към баща си. Трудно ми е да сдържа сълзите си, защото загубата на родител е нещо дълбоко болезнено. Баща ми винаги е бил огромна част от личния и професионалния ми живот. Когато съм на сцената, се чувствам по-близо до него. За мен е много важно да продължавам да пея и по този начин да пазя жива неговата най-голяма страст – операта“, признава сопраното.

Ако имаше избор обаче, самата тя казва, че би избрала професията на ветеринарен лекар.

„Днес прибирам почти всяко животно, което срещна и което има нужда от дом. В момента имаме четири котки и три кучета, а вероятно скоро към тях ще се присъедини и още една бездомна котка. Живеем извън града и разполагаме с достатъчно пространство. Предполагам, че по този начин все пак давам изява на ветеринаря в себе си“, споделя Прат

След дълги години на сцената оперната прима вярва, че единствената разлика между певецът, който успява и този който се проваля е търпението да продължиш напред.

„Да продължиш да чукаш на вратите, защото получаваме по-често „не“, отколкото „да“ и това продължава през цялата кариера. Трябва да се научиш да приемаш отхвърлянето и да разбереш, че няма как да бъдеш харесван от всички. Понякога виждам груб коментар под някое мое видео. Тогава поглеждам какво харесва човекът, който го е написал, и осъзнавам, че неговият вкус е съвсем различен от моя. В такива моменти си казвам, че вероятно е напълно естествено да не ме харесва. Всички сме различни и трябва не само да приемаме, но и да уважаваме тези различия. Единственото, което можем истински да контролираме, е собствената ни подготовка, както и физическото и психическото ни състояние. Когато се погрижим за тях, останалото постепенно намира своето място“, категорична е дивата.

Тази вечер „Норма” ще звучи във Варна под диригентската палка на маестро Григор Паликаров.

„Норма“ е опера, която разчита най-вече на певците. Има опери, в които диригентът и оркестърът могат да играят по-голям драматургична роля, но Норма е опера изцяло за певците и ние имаме привилегията тук във Варна да посрещнем топ световните имена в момента и ако си струва да се чуе тази опера, тя си струва да се чуе с тези певци. И именно от целия свят е най-добре да се чуе Норма във Варна. Казвам го без да преувеличавам ни най-малко“, заяви Григор Паликаров.

NOVA е медиен партньор на Фестивал „Опера в Летния театър Варна".