В студиото на „На кафе“ Йордан признава, че се е записал за участие в „Игри на волята“ от скука, в период от живота му, в който не му е случвало нищо интересно. „Имах нужда да се провокирам, да дойде нещо ново. И какво по-екстремно от най-гледаното предаване в ефира. Въпреки че не съм професионален спортист, съм фен на предаването и го гледам вече няколко сезона. Смятам, че е едно от най-стойностните предавания извън социалната игра, която е част от него и е много важна. Все пак излизаме на Арената и каквото се случи.“
Не стига, че Йордан не е спортист, но се явява на кастинг махмурлия
„Историята е много забавна. На мой приятел се роди бебе предходната вечер. Знаем, че това са неочаквани ситуации. Нямаше как да не го отпразнуваме. Отидох на кастинга, поспал едва час-два. Гледах останалите спортисти как с се подготвят и само чаках да дойде изпитанието за баланс. За щастие, се справих добре!“.
Йордан разказва, че това, че не е професионален спортист не го е притеснявало в Игрите. „Това все пак не е Олимпиада, а риалити формат със спортен характер. Смятам, че имаше много компоненти, в които да съм по-добър от други участници. Като точността например, въпреки че накрая ми изяде главата.“

Още след първата битка, Йордан попада на Блатото
„Когато с приятели обсъждахме предаването преди да вляза да участвам, им бях казал, че ако попадна на тази локация, по-добре да се прибирам вкъщи. Защото този предстой белязва играта ти докрай. Въпреки че там се срещаш с нови хора и началото минава по-леко. Но аз изкарах три седмици там, още с влизането си в предаването. Имайки предвид, че ние водихме с цяла обиколка две от племената по време на първата битка. За съжаление, се закопахме накрая буквално с този дънер. И от едно от племената, които се очакваше да е най-силно, попаднахме на Блатото. Комарите нападаха яростно на рояци. Имаше часове, в които нищо не може да те спаси – хапят те през дрехите, през спалните чували. Затова и се разхождахме постоянно, за да ги прогонваме. Но в крайна сметка Блатото ми се стори като къмпинг в сравнение с Вишката.“
Бил ли е подготвен предварително за социалната игра?
„Не съм от хората, които обичат да се уговарят предварително. Имаше играчи, които опитваха да се свързват с мен, но аз бях против. В „Игри на волята“ динамиката е много голяма и исках да преценя обстоятелствата преди да действам.“
Най-сериозният ход на Йордан е играта му в коалиция с жените, изгонването на един от близнаците от племето на Канарите и преобръщането на цялата им игра. „Трябваше да избера дали да бъда Бушон, защото ако бях махнал една от жените, щяха да изпратят две от оставащите и мен. Все пак те се познаваха от три седмици. Близнаците така или иначе бяха силни заедно. И трябваше да бъдат разделени. Колебанията ми бяха дали да не изгоня Тома. Защото беше капитан, а и бях чувал, че близнаците са много добре подготвени и се опасявах отстраненият от тях да не се завърне. Да ме изпрати отново на Блатото. Но исках да ми е интересно и да има динамика.“

Защо избира да изгони Ивайло, а не Иван?
„В разговорите ми се мъжете и жените ми правеше впечатление, че именно Ивайло водеше целия разговор. Иван беше като амортисьор на неговите изказвания. Реших, че щом ще играя с бутонките, ще изгоня главния в племето. При влизането ми в племето, аз видях едни уплашени жени. Те ми разказаха какво се е случило, какво е отношението към тях и как не са им позволявали да се изказват. Аз не адмирирам това. Всеки човек има качества. Може да не си съгласен с това, което човекът срещу теб казва или мисли, но поне го остави да се изкаже. Или го обори с факти и доводи.“

Какво е усещането да си Вишката?
„Живях на Вишката близо 4 седмици. Когато ми предложиха да обитавам тази локация, нямаше как да откажа, предвид възможността да продължа участието си. А и беше изцяло нова локация. Не знаех какво да очаквам, но фактите са, че беше изключително тясно с нисък таван. Когато бях седнал, прозорците бяха над мен, а когато стоях изправен – под мен. В общи линии през повечето време гледах дъските, от които е скована Вишката. През първите дни самотата ме измъчваше и мислех дали да не се откажа. Когато имаш компания, може да смениш темата. Но когато си сам, си казваш, че трябва да мислиш положително, а то не се получава. В крайна сметка реших, че това място не е по-силно от мен и мога да издържа. Впоследствие най-тежкото се оказа не глада, а това, че не можеш да излизаш. Навън си само 4 часа на ден. Като усещане Вишката е много призрачно място. Ако някой от зрителите е влизал в стара, изоставена къща или на място, което не се обитава, може да си представи. Но тук се извисяваш на 10 метра височина и вятърът, който духа – чува се скърцане през нощта, човек може да мисли какви ли не щуротии. Аз се опитвах да мисля положително, за да съм на контра със ситуацията, в която се намирам. Бях цяла седмица сам и ми беше приятно, когато Александра се появи на Вишката. Имаше целувка между нас, но отношенията ни се развиха.“

В кои театрални постановки зрителите могат да гледат Йордан, всичко за любовта му към музиката и още много интересни истории от живота му, гледайте във видеото.
Всичко за "Игри на волята" може да откриете в сайта и официалните профили на предаването във Facebook, Instagram и TikTok. Официалният подкаст “След Игрите” и дигиталните поредици “Домът на волята” и “По правилата на Мартин” можете да гледате в в NOVA PLAY, Vbox7 и YouTube и следете всичко най-интересно за подкаста във Facebook, Instagram и TikTok.
Редактор: Боряна Димитрова
