Разградски бездомник се изгуби в дебрите на \"Параграф 22\" по нашенски...
Разградски бездомник се изгуби в дебрите на \"Параграф 22\" по нашенски. Вече година и половина 46-годишният Мерджан Селимов не съществува нито като човешко същество, нито като гражданин на страната. Той останал без лична карта, защото нямал пари. Социалните могат да му отпуснат нужните пари, но само ако има лична карта, каквато той няма.
Мерджан е видял много несгоди, глад и мизерия през живота си. Повече от всичко обаче му тежи, че е никой, че не може нито да започне нормална работа, нито да ползва социална защита.
„О както съм без лична карта, съм призрак. Вечно няма, няма, няма\", сподели той.
Бедите му започнали, когато документът му за самоличност изтекъл. Тъй като нямал пари, Мерджан изпуснал срока. Когато някакси събрал нужните му за целта 20 лв., в МВР го глобили с 35 лв. и личната карта пак станала недостижима. Мъжът няколко пъти е правил опити да се измъкне от тази абсурдна ситуация.
„Те гледат да се въртя насам-натам, защото съм нямал адресна регистрация. Затова ми казаха - върви в Общината, после ми казаха върви към Социални грижи\", обясни Мерджан.
От годин, лете и зиме Селимов спи под един от мостовете в града. Заради големите студове с кметска заповед са го прибрали в местния старчески дом.
„Направо все едно, че се родих. Ей тъй - отново се родих. Досега не съм спал на легло, на бял чаршаф, баня не съм видял\", каза бездомникът.
Постепенно Мерджан е възприел документа за самоличност като панацея за всичките си проблеми: „Аз, ако имам лична карта, ще се промени животът ми. Ще ме вземат някъде на работа. Искам, искам да работя\".
Мъжът се надява, че все някой ще му помогне, за да може отново да се сдобие със самоличност.