Депутати се срамуват, че са на трудовата борса

Търси се работа за 14 народни представители от предишния, 42-ия парламент. Това показа справка на Рада Богданова в Агенцията по заетостта. Търсенето продължава вече трети месец, но без каквато и да е било гласност. Защото, оказва се, обезщетенията за безработица на довчерашните народни представители, са обложени с особен вид данък – данък обществено мнение.

Гордост или предразсъдъци ли пречат на гласността? Рада Богданова разговаря с поне петима бивши народни представители, които са се възползвали от правото си по закон, нито един от тях обаче не пожела да коментира избора си да взема обезщетение за безработица.

„Законовата форма да отидеш на борсата, след като си излязъл от Народното събрание, е нещо априори законно, нормално да се прави”, обяснява Рамадан Аталай, народен представител от ДПС.

„Тази представа, че народните представители са някакви хора извън народа, че те, едва ли не, не би трябвало да имат нормалните ситуации, в които изпада всеки човек, тази представа трябва да бъде преустановена”, заяви Мартин Димитров, народен представител от Реформаторския блок.

Как да стане обаче, когато дори бивши народни представители тълкуват правото на настоящите като привилегия.

През 2009-та Стела Банкова се е записала на борсата и не се е смятала за привилегирована от обезщетението.

„Някъде около 200 лева беше.Следващият парламент вдигна страшно много обезщетенията на народните представители и някак си, точно за тях и само за тях”, спомня си бившият народен представител Стела Банкова.

Всъщност, обезщетенията се смятат еднакво за всички: 60% от възнаграждението за последните 2 години. И да, при добри заплати, добро ще е и обезщетението за безработица. Със Стела Банкова, преизчисляваме според актуалните условия.

„Колкото и да звучи невероятно, няма да поискам да вземам цялата тази сума”, казва Стела Банкова.

А какво излиза: ако 43-тото Народно събрание се разпусне след две години, при днешните правила и заплати, на борсата един народен представител би получавал минимум  1500 лева.
Ако всички решат да се запишат като безработни, това ще ни струва около 400 000 на месец.

Историята помни, че на борсата, за по два месеца, между две правителства, са били и ексдепутати със сигурни изгледи за следващ мандат. Те просто са упражнили законните си права.

Но понеже гласност така и не се дава, остава само да търсим отговор на въпроса - защо темата е неудобна.

„Имайки предвид състоянието на държавата, всеки от обществото очаква този човек да не отиде да спазва законите и да не се записва на борсата, а да понесе някакво наказание само за това, че  е бил народен представител”, казва Рамадан Аталай.

„Аз си признавам, че дори на мен ми е било неудобно да направя такова нещо и не съм го правил, но не би трябвало да е така по принцип”, обяснява Мартин Димитров.

Спас Панчев, довчерашен народен представител казва че е можел, но не се е записал на борсата. Заради моралните предразсъдъци и от гордост, валидна за всеки политически лагер.
„Считам, че народните представители са подготвени, грамотни хора и те имат възможност да си намерят подходяща работа”, обяснява Спас Панчев.

Способни хора се търсят във всички листи – не е чудно тогава, че безработен народен представител се възприема като удар по гордостта на партията. За уронване на престижа се говореше преди две години из пловдивските редици на ГЕРБ – поводът беше депутати на борсата.

Остава въпросът чие мнение е водещо - общественото, или кулоарното.

Неофициалните коментари за броя на депутатите на борсата, например, се разминават с данните на Агенцията по заетостта - към днешна дата 14 от 240.

Повече по темата гледайте във видеото.