До декември семейството на Муаия ще трябва да напусне центъра в „Овча купел” и да се издържа само
Два месеца след началото на учебната година, няколко деца смениха училището си за втори път. До 15-ти септември те живееха в Ковачевци и трябваше да учат първо в Калище, но там се оказаха нежелани. Записаха ги в училището в Земен. Сега семействата им живеят пак в София.
По нищо не личи, че това е едва третият ден на Муаия в новото му училище, сред непознати деца. Там той се чувства добре – по собствените му думи, според майка му и според неговата класна.
Според класната лошият български на децата-бежанци не пречи нито на общуването в междучасията, нито на учебния процес. Обратното - останалите ученици внимават повече в час.
Майката на Муаия така и не е разбрала, че началото на учебната година е било под въпрос. „През седемте месеца в Ковачевци не сме имали никакви проблеми с никого. Не сме разбрали, че хората не искат децата ни да учат с техните. Мислехме, че местенето е по решение на агенцията за бежанците. Един нейн служител ходеше с децата и ги возеше до училището в Земен”, казва тя.
И в Земен Муаия е оставил приятели, които сега му липсват. Надява се да навакса с уроците. Притеснява се, че вече е на 14, и че е по-голям от съучениците си в четвърти клас. От друга страна, докато връстниците му в България тепърва ще се вглъбяват в световните войни, той идва от тази в Сирия. Знае какво е бомба не от илюстрациите в учебниците, а от Халеб, където домът му е бил разрушен.
Не само Муаия - и други негови връстници-бежанци с неговото ниво по български, са разпределени в по-малки класове, така че да не дърпат съучениците си назад.
До декември семейството на Муаия ще трябва да напусне интеграционния център в „Овча купел” и да се издържа само. Надяват се да могат да плащат наем в района, за да не се налага да сменят трето училище само в рамките на три месеца. Утре ще отбележат деня на толерантността.
