Има ли обратен път за чужденците, намерили спасение в България?

Близо 7 000 чужденци са получили статут на бежанец, след последната голяма вълна в края на 2013-та. Други почти 4 000 все още чакат закрила. Има ли обратен път за чужденците, намерили спасение в България?

Малкият Дамаск. Така наричат тази улица, на която се намират в момента, заради многото емигранти и бежанци, които живеят и работят тук. Фризьори, месари, пекари и продавачи са основните професии, които практикуват. Все още обаче много от тях са без документи и трудно могат да работят. За повечето обаче път назад няма – защото тук са намерили спасение от война, преследване или недоимък.

Тук всички я наричат „Мама Африка”. В кафето, което държи, се събират бежанци от цял свят. Знае и радостите им, знае и проблемите им.

„Тук намират спасение. Определно се грижа за тях – помагам и с храна, с пари. Основният проблем е с работата, трудно вадят документи, иначе са добре”, разказва Антоанета Гълъбова - собственик на заведение.

Сред бежанците, които идват тук почти всеки ден, е Мусап. Преди две-три години е избягал от войната в Ирак. Признава, че трудно е започнал работа, но връщане назад към ужаса – няма.
„Има бомби всеки ден там, идвам тук е за мен много добре”, обяснява Мусап.

И ако Мусап вече се е сдобил със закрила, за много от чужденците, които идват от Сирия, Ирак, Афганистан, Пакистан и Централна Африка, това все още е мечта. А пътят до мечтата е изпълнен с проблеми и трудности. И то много.

„Няма кой да ги вземе на работа, не знаят език, не са добре дошли”, обяснява Абдул Кери.
Своята африканска мечта в България вече е изпълнил Мохамед Бамба. Преминал е почти през ада, за да я постигне. Бягство от Мали, насилие от местна сепаратистка организация, убийство на най-близките, съд, бой и местене от лагер в лагер са само част от пътя му до спасението.

„С очите си виждаш лицата на смъртта. Виждаш насилие, война, убийства и нямаше как да издържа. Това е краят на света, няма друг изход. Затова избягах”, разказва Мохамед Бабма.

Благодарение на собствената си упоритост и желание да се впише, сега той работи като оператор в кол център на голяма компания. В България има приятели, а където мине – всички запомнят усмивката му.

„В началото ми беше много трудно, но аз съм отворен към всичко, трябва да имаш малко воля, да си сигурен в себе си и успяваш”, казва Мохамед Бабма.

Според Мохамед Бамба ограниченията на Брюксел само могат да спрат хиляди като него по пътя към мечтата им – да открият свободата.

Своята мечта възпява и в песен, с която благодари за гостоприемството и шанса, който е получил.
И ако за Мохамед Бамба мечтата е постигната, за много други емигранти все още е трудно. Сега държавата плаща по 370 лева месечно за издръжка на един бежанец, а центровете, в които получават закрила са 6 с капацитет 5130 места.

Повече по темата гледайте във видеото.