ДЕБАТИТЕ ПО NOVA: ГЕРБ, БСП, ДПС и РБ за далаверите в здравеопазването

Как политиците ще решат натрупалите се проблеми в здравеопазването? В дебата „Новите 240 – дума срещу дума” в „Здравей, България” един срещу друг се изправят Даниела Дариткова от ГЕРБ, Георги Михайлов от "БСП за България", Хасан Адемов от ДПС и Петър Москов от Реформаторския блок.

„Предлагаме като неотложна мярка внимателно да се коригират и премахнат допълнителните плащания в областта на здравеопазването, които затормозяват българските граждани. По данни на Световната банка около 50% от публичните средства, които се изразходват в здравеопазването, идват от джоба на обикновения българин. Това е абсолютно неприемливо за нас. На второ място трябва да се доближат до европейските стандарти различните разходи в тази област”, заяви Георги Михайлов. 

„Логиката на всяка здравна реформа трябва да води до общо подобряване на здравето на нацията. Пътят е чрез организационно, структурно, финансово и морално стабилизиране на системата. Конкретните мерки са разписани във всяка политическа програма. Това, което сочи нашият опит досега, е, че няма как тези стъпки да се реализират без консенсус, който да бъде обществен, експертен и надпартиен”, заяви Даниела Дариткова.

„Целта през последните две години на екипа на Здравното министерство беше да промени философията на системата. Най-просто казано от търговия към медицина, защото търговията не се грижи за лечението на пациента, а за усвояване на паричните потоци, които вървят с него. Трябват ясни правила, овластяване на пациента, структура на системата, свързана с нуждите на пациентите и връщане на държавата през налагане на ясни контролни механизми, спиращи източването на нашите вноски от НЗОК”, коментира Петър Москов.

„Според нас са необходими консенсусни усилия за създаване на надпартийна стратегия, която да има приемственост. Която всяко следващо правителство да продължи това, което е договорено на експертно и политическо ниво. Важно е да се възстанови договорното начало между съсловните организации и НЗОК. Трябва да се възстанови балансът и взаимодействието между отделните компоненти на системата”, заяви Хасан Адемов.

Проблемите в Спешна помощ

„За да се решат проблемите в Спешната помощ, е нужна децентрализация с оглед на обхващането на все по-големи региони и много малко относително релативно разстояние между пострадалия и линейките. Или другояче казано – възможност за пренасяне на болния в максимално бързи условия до мястото, където може да му бъде оказана спешна помощ”, коментира Георги Михайлов.

„Реформата в Спешната помощ може да се случи в близките години, защото са осигурени 163 милиона лева по европейски програми, които да гарантират ресурсното обезпечаване на системата. Ако проектът се реализира правилно, ще имаме гарантирана Спешна помощ”, заяви Даниела Дариткова.

„Преди две години в София имаше 13 екипа на дежурство. Сега има между 23 и 27. Това е вследствие на действия на мнозинството и е реализирана политика на правителството повишаване на възнагражденията с 50% за две години. Вече има гарантиран и одобрен от ЕК проект, с който ще се обновят апаратура, автопаркът”, поясни Петър Москов.  

„Дори и да има екипи в Спешната помощ, по-важният въпрос е дали те са кадрово и ресурсно обезпечени. Логистиката в този сектор е изключително важна. Хората от Спешната помощ имат нужда от по-лесен достъп до специализация и продължително обучение”, на мнение е Хасан Адемов.

Проблемът с лекарствата

„Много важен е проблемът с лекарствената политика. Това е една ахилесова пета. Трябва да се направят много сериозни законови и подзаконови промени, за да могат българите да имат достъп до медикаменти. Затова е необходим и политически, и професионален консенсус”, коментира Георги Михайлов.

„Големият въпрос е паралелният износ на лекарствени продукти, които са жизненоважни, да бъде поставен под контрол. Балансът между иновативните и генеричните лекарства трябва да достигне средноевропейските нива”, заяви Хасан Адемов.

„Приоритет на ГЕРБ е изграждането на единна здравноинформационна система. Смятаме, че тя ще спомогне да има контрол на медикаментите. Имаме ясен план, който може за две години да доведе до завършването на тази единна информационна система”, обясни Даниела Дариткова.

„Създадохме такива прозрачни механизми за контрол и договаряне с фирмите, че в рамките на 2015, 2016 и 2017 г. пари, които дотогава отиваха като печалба във фармацевтичната индустрия, на обща стойност за трите години над 270 милиона лева останаха в Касата, за да може да се заплаща нашето лечение”, обясни Петър Москов, като изтъкна, че е важно в здравната система държавата да се върне там, където й е мястото, а пациентът да получи овластяване.  

„На фона на сериозната демографска криза майчиното и детското здравеопазване трябва да бъдат издигнати в култ”, изтъкна д-р Михайлов.

Според него кадрите, които работят в тази система, трябва да получат достойно заплащане.

"Смятам, че заплащането на медицинските работници е унизително", заяви той.

Дариткова се съгласи, че трябва да се намери начин болничните служители да бъдат мотивирани да останат в България.