Сътрудничеството в бойната авиация ще донесе ползи за икономиката на България, каза Луиз Бергхолм

„Направихме оферта, която да осигури всички поискани елементи от страна на България и те могат да бъдат доставени навреме и да се вместят в бюджета”. Това каза в студиото на „Плюс Минус” посланикът на Швеция в България Луиз Бергхолм.

Тя обаче не смята, че сделката за изтребителите би могла да се превърне в ябълката на раздора между България и Швеция, а такива теми трябва по-скоро да сближават държавите. „Нашето сътрудничество с държави като Унгария и Чехия например показва, че има повишаване на икономическия обмен. Шведските компании днес наемат близо 9000 български кадри и съм убедена, че сътрудничеството в областта на бойната авиация ще увеличи чувствително тези числа. Близо 40 са шведските компании у нас, те са активни в инженерния сектор, IT сектора, в търговията на дребно.

НОВА ТЕХНИКА ЗА АРМИЯТА: Купуваме изтребители и бойни машини за Сухопътни войски

Миграцията е само един аспект от глобализацията и е нещо, с което ще трябва да се справим и да живеем. Когато успеем да включим тези хора в пазара на труда, те са полезни за икономиката, защото всички имаме нужда от трудова миграция, каза още Луиз Бергхолм.

Тя разказа за начина, по който страната се е справила с огромния поток от мигранти, дошли за много кратък период от време. Тогава правителството въвежда временен контрол на границата и индивидуални проверки на самоличността на всеки човек. Швеция уеднаквява изискванията за получаване на разрешение за пребиваване с тези в ЕС. „Работим и с тези, които не са получили разрешение за пребиваване в Швеция, за да могат те да се върнат възможно най-бързо в тяхната страна на произход”, каза Бергхолм.

ПАКТЪТ ЗА МИГРАЦИЯ НА ООН: Кабинетът без окончателна позиция дали да подпише документа

Тя посочи, че за който и да е емигрант, идващ в Швеция, ключът е да се осигури образование за децата и възрастните да започнат работа.

„Всеки в Швеция има права и трябва да има равни възможности, но също така всеки трябва да плаща данъци. Осигуряват се уроци по шведски език и се очаква всеки да се възползва от тях, има и обучения за традициите, християнството и взаимоотношенията в нашата страна. Тогава хората успяват да се приспособят към пазара на труда и сега виждаме, че времето, което е необходимо за някой, който тъкмо е дошъл в Швеция, да започне платена работа, намалява. Всъщност емигрантите, които пристигат в нашата страна, стават полезни – всички се нуждаем от пазарна миграция. Но, разбира се, предизвикателство е за някои хора да станат част от пазара на труда. Може да имат нужда от допълнително образование, въпреки че са възрастни хора”, обясни Луиз Бергхолм.

Тя смята, че българският и шведският социален модел имат много прилики – става дума за разпределението на големи групи от хора, които в определени части от живота си имат нужда от подкрепа.

Новините на NOVA - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК.

Редактор: Елена Димитрова