Бивши и настоящи управляващи дадоха разнопосочни отговори ще се вдигне ли данъкът

Нова престрелка между бивши и настоящи управляващи. Този път заради корпоративния данък. Ще има ли увеличение на корпоративния данък у нас? На старта на новата седмица бивши и настоящи управляващи дадоха разнопосочни отговори.

ГЕРБ: Служебният кабинет планира увеличение на корпоративния данък

Увеличение на корпоративния данък в страната ни няма да има. Финансовият министър Асен Василев категорично заяви, че той остава 10%. До отговора му се стигна, след като бившите управляващи дадоха пресконференция, на която обявиха, че властта иска да вдигне данъка у нас и се позоваха на решение на правителството от 30 юни, с което страната ни подкрепя плана на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Съгласно този план минималният размер на корпоративният данък би могъл да стане 15%. Финансовият министър обаче заяви, че това се отнася само за международни компании с оборот от над 750 млн. лева.

„Без обществено обсъждане, без тристранки, без никаква оценка на ефекта на въздействие върху българския бизнес, икономиката, върху всеки български гражданин. България със служебното си правителство се съглася да повишим данъчната тежест с минимум 50%”, обяви Александър Иванов от ГЕРБ.

„Това са пълни глупости и целенасочени лъжи. Ние си оставаме на 10% данък, както винаги сме били”, поясни министърът на финансите Асен Василев.

Повод за предупреждението на ГЕРБ е решение на Министерския съвет от 30 юни. С него страната ни принципно подкрепя предложение на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие за минимален корпоративен данък от 15 на сто. От ГЕРБ направиха следния прочит:

„Това влияе много зле на бизнес климата и на привличането на нови инвестиции в България”, смята Иванов.

„Защо тук има тишина? Защо по инициативата на българското правителство за повишаване на данъците от него има тишина”, попита Томислав Дончев.

Три часа по-късно дойде и обяснението на служебното правителство. Според което подобно увеличение на данъците не е факт, може да се случи само след законодателни промени на европейско и национално ниво и е в далечното бъдеще. И няма да се отнася за всички.

„Преди седмица България изрази позиция относно желанието на големите държави да налагат минимална данъчна ставка на транснационални компании по филър 1, с оборот над 20 млрд. евро, и по филър 2 – с оборот над 750 млн. евро, при условие че тези компании нямат солидно присъствие в държавата, където данъчната ставка трябва да бъде наложена. На неспециализиран език това означава, че ако една чужда компания работи в България и има оборот под 750 млн. евро и по-малко от 25% от нейните работници, нейните активи или общата сума на работниците, която се плаща в България, тя ще подлежи на подобна ставка. Това ще се случи напред във времето. Това е една предварителна нагласа на различните държави. Ако сте българска компания, това не се отнася за вас”. Това обясни на брифинг финансовият министър Асен Василев.

 

„По повод това изказване мога само да кажа, че това са пълни глупости. Според мен - целенасочени лъжи. Тази инициатива е за големи компании от чужбина. Тук няма нищо кардинално като позиция”, каза Василев.

Той обясни, че преди тази инициатива да стане факт, тя първо трябва да "мине" през Европейската комисия, а след това и да бъде одобрена в българското законодателство.

На брифинга финансовият министър заяви, че планът за въвеждане на еврото вече е публикуван за обществено обсъждане. Според него 5 месеца преди и 12 месеца след въвеждане на еврото стоките ще имат две цени - в лева и в евро. Това ще се прави, за да не се вдигат цените. 6 или 12 месеца ще бъде периодът, в който българите ще могат да си превалутират левовете в евро. Това ще се случва безплатно.

„Не се очаква еврото да генерира инфлация. В държавите, където не е задържана изкуствено инфлацията, това не се случва. В България сме във валутен борд. И да искаме, не можем да потискаме инфлацията, тя си върви паралелно на еврото. Курсът си остава така, както е записан в БНБ - 1.99583”, обясни Василев.

Проект: Приемаме еврото от началото на 2024 г. без преходен период

„Специално за „Хемус” – платили сме 71% от цената на магистралата, а сме получили 5% завършеност на пътя. Мисля, че с останалите 65 на сто разплатени можем да работим тази и следващата година. Въпреки това, в „Автомагистрали” сме оставили почти 100 млн. лв., за да сме подсигурени, че няма причина да се спрат каквито и да било плащания. Това е презастраховка, която вероятно не трябваше да бъде направена”, обясни Василев.

Относно другите фирми, които работят с АПИ, финансовият министър обясни, че Агенцията има гласуван бюджет за редовни ремонти от малко под 370 млн. лв. След направена проверка по рамкови договори, част от които са изтекли, а друга част са над лимитите, АПИ е възложила дейности за 2,8 млрд. лв.

„Разликата, според тях, може да бъде покрита от приходи от тол таксите. Това е обяснението, което получихме. Към момента са 80 млн. лв. Има договори, които са с лимит 19 млн. лв., а са възложени 188 млн. лв. Има възлагания по договори от 2015 г., които по закона за обществените поръчки вече не може да се възлага по тях. Има най-различни други практики. В отбраната има договори за следващите три години, които са разплатени на 100%. В транспорта има дейности, които са разплатени на 70-80%. Това е изключително порочна практика, която трябва да спре, защото е лъжа”, смята Василев.

Той посочи, че за „инхаус” процедурите и за рамковите договори няма задължение в закона те да се публикуват. Според финансовия министър точно по този начин са се извършвали представените от него порочни практики.