Разказва Ники Василковски

Тази нощ точно в 3.00 ч. преминахме към лятното часово време. То е въведено у нас преди 128 години и действа с няколко прекъсвания. Ники Василковски разказва за историческата часовникова кула в българската столицата на фасула - село Смилян.

Казват, че в Родопите времето не бърза за никъде. На прага на пролетта обаче, в село Смилян, едно от най-отдалечените кътчета на планината, с неохота очакваха да превъртят стрелките. За пореден път.

„Смяната на времето нарушава моя биологичен ритъм. Ставането сутрин за училище става по-трудно, чувствам се по-изморен. Това продължава около 1 месец и след това свиквам”, споделя личния си опит Мариян Борански.

Бабата на Мариян приема нещата по друг начин. През годините е свикнала да става рано, смяната на часовото време не й влияе особено. Точно затова не вижда смисъл стрелките да се местят два пъти в годината. Събка Боранска разказва: „Ставам в 3 часа, никога не ми се спи. Не усещам нищо. Няма смисъл, но така са решили и така го правят. Иначе си е най-хубаво старото време, без да се играе час напред, час назад”.

Преместихме стрелките с един час напред

През 2018 г. в най-мащабната европейска анкета хората масово поискаха смяната на часовото време да отпадне. 84 процента от участвалите в проучването застават срещу периодичното местене на стрелките. Причината е повече от основателна - излишен смут и дискомфорт. Но тъкмо когато Европа се зае да реши проблема веднъж завинаги, пандемията  захвърли времето на заден план.

Колко е часът?! Спали с час по-малко, в неделя сутринта всички в Смилян гледат въпросително към старата часовникова кула - белия страж, кацнал високо над селото. В дома на прецизния часовников механизъм рядко влизат външни хора. Повече от десетилетие тайната на точното време тук се пази от родопчанина Жеко Джиков. „За всички е важно, всеки гледа часовника, за да ходи на работа. Случвало се е да спира, когато е много студено, маслото замръзва и спира. Като навее сняг по стрелките, също спира”, разказва той.

Преместването на стрелките напролет и наесен въобще не е толкова просто. Настройката на циферблата и механизма за звънене отнема около час, обяснява Жеко и допълва: „Едно сверяване е около 40-50 минути. За да мога да гледам отвън стрелките и да го наглася ползвам огледало”.

Далеч преди да започне да отмерва ритъма на живот в селото, единствената зидана часовникова камбанария в Смолянско е била стражева кула на важен търговски път. Построена е през 1862 година по нареждане на тогавашния управител на околията, казва Илия Годев от местния посетителски център. „Кулата е имала тези функции до 1912 година. Стражевата функция отпада, но явно хората са имали идея да я направят часовникова, но недоимък. Селото не успявало да събере пари за механизъм”, казва той.

През 1929 година в района обаче минава тогавашният министър-председател Андрей Ляпчев. Съзирайки белия страж, той обещава да дари часовник, ако хората доизградят кулата и купят камбана. Само за няколко месеца смилянци са готови, а Ляпчев изпълнява обещанието си. Така през март 1930 година пристига австрийският механизъм, който работи до ден днешен.

Кулата е сред символите на село Смилян, известно по цял свят като столица на фасула. В местното читалище часовникът е увековечен с макет, изработен от смилянски боб. Присъства на централно място и в най-голямото фасулено пано, кандидат за световен рекорд.

Новините на NOVA - вече в Instagram, Twitter, Telegram и Viber - последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook.