Ограничават се правомощията на президента при съставяне на служебен кабинет

Депутатите приеха промените в Конституцията на второ четене. Измененията предвиждат съдебна реформа и ограничаване на правомощията на президента при избора на служебно правителство. 

Служебен премиер държавният глава ще може да избира измежду определен кръг от хора - председателя на Народното събрание, управителя или подуправителя на БНБ, председателя или заместник-председателя на Сметната палата, омбудсмана или негов заместник. Според първоначалната идея в списъка трябваше да влиза и председателят на ВКС, но впоследствие тази опция отпадна.

Една от поправките е пряко обвързана с начина, по който ще се формира служебен кабинет. Ако не се постигне съгласие за образуване на правителство, президентът - след консултации с парламентарните групи и по предложение на кандидата за служебен министър-председател, назначава служебен кабинет.

Според приетите промени, когато в 7-дневен срок президентът не назначи Министерския съвет, предложен от определения служебен премиер, служебното правителство се избира от НС. Президентът насрочва избори за нов парламент в срок до два месеца след назначаването на служебното правителство. В този случай Народното събрание не заседава в едномесечен срок преди произвеждане на изборите като това вероятно се дължи на предизборната кампания.

При оставка на правителството парламентът вече няма да се разпуска и ще заседава до клетвата на новите народни представители. Избори за ново Народно събрание ще се произвеждат не по-късно от един месец преди изтичане на срока на пълномощията на действащото. 

Според новите текстове депутати и министри вече ще могат да имат двойно гражданство, но с условия за уседналост последните 18 месеца в нашата страна. Президентът обаче трябва да е само с българско гражданство по рождение, да е навършил 40 години, да не е поставен под запрещение, да не изтърпява наказание лишаване от свобода и да е живял последните пет години в България.

Висшият съдебен съвет ще се състои от 15-има членове и включва председателите на ВКС и ВАС, осем души, избирани пряко от съдиите от всички съдилища, и петима избрани от Народното събрание. ВСС ще остане административен и кадрови орган единствено за съдиите. Ще бъде създаден и Прокурорски съвет като административен и кадрови орган за прокурорите и следователите.

Депутатите приеха в основния закон да се запише, че всеки съд може да сезира Конституционния по своя преценка или искане на страна, но само за противоконституционност на закон, приложим по делото. Няма да има възможност да се иска тълкуване на Конституцията.

Промените, касаещи фигурата на главния прокурор, също минаха на второ четене. Депутатите приеха обвинител номер 1 да се назначава и освобождава от президента по предложение на Висшия прокурорски съвет за срок от пет години без право на повторно избиране. Главният прокурор представлява прокуратурата и ръководи Върховната прокуратура.

Главният прокурор по предложение на Върховната прокуратура утвърждава и общи методически правила за дейността в досъдебното производство на прокурорите, следователите и другите разследващи органи, които подлежат на обжалване пред Върховния административен съд, по ред определен в закон. Кандидатури за главен прокурор могат да издигат трима от членовете на Висшия прокурорски съвет, както и министърът на правосъдието.

Президентът не може да откаже назначаването или освобождаването при повторно направено предложение, гласят разпоредбите.

За извършено престъпление от общ характер главният прокурор или негов заместник се разследват и обвинението се поддържа пред съда от прокурор, който е заемал длъжността съдия във Върховния касационен съд от наказателната колегия или с ранг на съдия във Върховния касационен съд от наказателните отделения на апелативните или окръжни съдилища до момента на назначаването. 

По отношение на регулаторите депутатите приеха, че решенията за избор на регулатори трябва да се приемат с мнозинство две трети от всички народни представители.

Какво се случи в пленарната зала

След ескалацията на напрежението вчера, днес част от опозицията отново бойкотира, но с напускане на залата.

„Най-жалкото мнозинство в историята на българския парламент днес ще прави промени. Ще погази върховния закон в държавата. Ще направи това, което направи си един паметник. Ще хванете флекса и с глупав ентусиазъм ще режете Конституцията грубо и ще я демонтирате”, коментира Тошко Йорданов от ИТН.

„Този башибузок в момента се е самопровъзгласил за конституционно мнозинство, което размахва юмруци в залата. Ние няма да участваме в беззаконието, което се готви тук”, посочи лидерът на „Възраждане” Костадин Костадинов.

И двете формации напуснаха. Така от опозицията в пленарната зала остана само БСП. Социалистите заявиха, че ще гласуват против.

„Юридически нескопосани и политически недомислени промени в Конституцията. Тези, които бойкотират, днес няма да бъдат тук, за да защитят собствените си предложения. Къде сте?”, попита председателят на БСП Корнелия Нинова.

След като гласуването започна по същество, първият препъникамък се оказа решението за депутати и министри да могат да бъдат и българи с двойно гражданство.

„Господин Вигенин, вие бяхте външен министър в правителството на Сергей Станишев, който стана български гражданин през 1996 година. Той по рождение е съветски гражданин. Нали така? И вие гласувахте за него и бяхте в неговото правителство. Бъдете по-смирени”, настоя Атанас Атанасов от ПП-ДБ.

„На коя държава ще изпълняваш вижданията, националната сигурност, приоритетите? Вие сте генерал. Би трябвало да знаете пред кого се кълнете”, отвърна Борислав Гуцанов от БСП.

Депутатите се скараха и за ограничаването на правомощията на президента. Съдебната реформа пък успя да изправи един срещу друг вносителите на промените. Бойко Рашков от ПП-ДБ не одобри промените във Висшия съдебен съвет.

„Като гледам колко весело някои хора си прекарват в залата, не мога да повярвам, че става дума за разглеждане на промени в основния закон. Ако вървим по същия път, утре ще създадем, вероятно, Висш следователски съвет”, заяви Бойко Рашков от ПП-ДБ.

„Този подход на, от една страна, гарантиране независимостта на прокуратурата, от друга страна, обаче гарантиране на нейната отчетност и на главния прокурор, включително, е важната стъпка, за която говорим от доста време”, мотивира се правосъдният министър Атанас Славов.

Шест часа по-късно промените бяха приети. Вносителите обаче не бързат да празнуват преди третия вот.

„Нека утре да минем всичко. Аз съм суеверен, нека приключим. Видяхте, че в движение имаше изчистване на текстове. Смятам, че всичко е наред”, каза председателят на ПГ на ДПС Делян Пеевски.

„Бяха изгласувани поредица от наистина значими промени. Основната тема, разбира се, беше свързана със съдебната власт”, добави Христо Иванов от ПП-ДБ.

„Мисля, че даваме възможност за самостоятелност на съда. Трябва да има отчетност на прокуратурата”, смята Екатерина Захариева от ГЕРБ-СДС.

Третото четене предстои утре, а по правило гласуването ще бъде поименно.