На 1 срещу 2 февруари 1945 г. членове на политическия елит на Царство България са осъдени на смърт

В нощта на 1 срещу 2 февруари 1945 г. край Орландовци, извън Централните софийски гробища, в изровена от бомбардировките над столицата яма се дава началото на това, което в България е известно като "Кървавият четвъртък" - изпълнени са първите официални смъртни присъди, произнесени от Народния съд, и започва избиването на голяма част от тогавашния елит на нацията.

През деня I-ви и II-ри състав на Народния съд произнасят смъртните присъди на тримата регенти на малолетния цар Симеон II, 8 царски съветници, 22-ма министри от правителствата след 1941, 67 депутати от 25-тото Народно събрание, 47 генерали и висши офицери. 

Присъдите са прочетени пред внушителен митинг, а процесите се излъчват на живо по Националното радио.

Историкът проф. Евелина Келбечева изучава този мрачен период от българската история. По думите ѝ в България има 186 паметници на така наречената армията „освободителка”. Келбечева подчерта, че тази армия не е била „съветска”, а „червена”. Историкът посочи в предаването "Офанзива с Любо Огнянов" по NOVA NEWS, че България е била окупирана от нея. По думите на Келбечева България е била единствена страна, която е била съюзник на Третия райх, която не участва във военни действия и нямаме изпратен нито един войник на Източния фронт.

Почитаме паметта на жертвите на комунистическия режим

„Да се нарича „освобождение” е неадекватно от гледна точна на историята, че се чудя как все още има хора, които могат да подмитат тази фалшификация в историята ни”, подчерта проф. Келбечева. По думите ѝ това, което се случва след 9 септември е безпрецедентен политически терор. Според историци към 18 000 са изчезнали и убити в началото на септември и октомври.

Тя е категорична, че Народният съд е противоконституционен спрямо Търновската конституция. „Търновската конституция забранява създаването на каквито и да е било извънредни съдилища. Според нея се забранява и конфискуването на лично имущество. Комунистите нарушават и двата члена”, подчерта тя.

„Задавала съм си въпроса защо сме на първо място по политически терор в цяла Европа след ВСВ. В България смъртните присъди са 2740, 1305 души са осъдени на доживотен затвор. Над 11 000 са изправени пред трибунала. По време на Първия Нюрнбергски процес 24 души са изправени пред този трибунал. От тях 12 са осъдени на смърт. В Италия 50 души са екзекутирани, в Унгария са изпълнение 189 смъртни присъди, в Австрия са 30, в Норвегия са 25, в Япония са 7. Във Франция смъртните присъди са 791. Нищо от това не може да се сравни с България”, категорична е  проф. Келбечева.

Първият демократично избран президент: 10 години от смъртта на Желю Желев

От кървавият четвъртък се спасява единствено Константин Муравиев, премиерът на последното правителство на Царство България, което управлява едва седмица – между втори и девети септември 1944 година. Той се опитва да предотврати неизбежното. Прекъсва дипломатическите отношения с Германия, опитва се да постигне примирие с Великобритания и САЩ и да предотврати нахлуването на Съветската армия. Без успех. Константин Муравиев е осъден на доживотен затвор. Впоследствие е помилван, но след това отново е хвърлен в концлагера „Белене”, където остава до 1961 година.

„Целият Държавен архив на България е част от военния трофей. Другите държави успяха от откупят части или целите си архиви, но нашите остават на „отговорно пазене” някъде около Москва”,

Още в първите дни на 1945 година комунистите създават концлагери по предложение на тогавашния вътрешен министър Антон Югов. По съветски образец те носят името Трудово-възпитателни общежития. Първият концлагер е „Свети Врач”, малко по-късно край Перник е създаден „Куциян”. Край тутраканското село Ножарево изниква друг лагер, в който са въдворени 2000 души. До 1949 година, когато отваря един от най-зловещите концлагери в комунистическа България – „Белене”. Островът в река Дунав се превръща в най-големия концлагер в страната. Издевателствата над политическите затворници са брутални.

„Огромна част от въдворените в тези лагери не са минали през съд и присъда. Те просто са закарани. Едно интересно свидетелство, което винаги ми е правило впечатление е, че винаги най-непреклонни са били групите на анархистите в „Белене”. Всички други признават тяхната устойчивост и достойнство.

Паметниците на раздора: Разделението в обществото и споровете около историята

През 1953 година след смъртта на Сталин, Вълко Червенков определя концлагерите в комунистическа България като произвол. Въпреки, че е взето решение за закриване на „Белене”, там остават близо половината от затворниците. Три години по-късно заради унгарското въстание концлагерът официално отново е възстановен. Но вече се нарича „Работнически лагер за превъзпитание“. Всъщност „Белене” действа като концлагер с различни прекъсвания половин век, когато през 1989 година окончателно е затворен.

Днес 80 години след кървавия четвъртък и екзекуциите на Народния съд, гробовете на хиляди жертви на комунистическия терор все още остават неизвестни.

„Чисто символни ние все още сме набучени с ешелоните на една окупация, която се нарича освобождение. Един режим, който отделя 56% от бюджета си за култура, за да набучи България с фалшивите тотеми на своята собствена идеология и изкривяване на историята”, завърши проф. Келбечева.

Повече гледайте във видеото.