БТА посреща 127-ата си годишнина с читалня за архивите, свой шрифт и обновена новинарска стая

Българската телеграфна агенция (БТА) е създадена като особена служба за доставяне на телеграфни съобщения за събития в чужбина към Министерството на външните работи и изповеданията.

Първият бюлетин на агенцията излиза на 16 февруари 1898 г., а на 17 февруари в „Неофициален дял“ на "Държавен вестник" са отпечатани първите телеграми с инициалите на БТА. За първи директор е назначен Оскар Искандер. С това се поставя началото на архивния фонд на БТА.

В продължение на повече от 40 години всички бюлетини на Българската телеграфна агенция от нейното създаване през 1898 г. са разположени в хранилища по протежението на целия таван на агенцията върху дървени стелажи в помещения с бетонни конструкции, разположени на пода и на тавана с тесни пространства между стелажите и отвори, от които влиза прах от натоварения трафик на бул. „Цариградско шосе“.

127 години от излизането на първия бюлетин, Българската телеграфна агенция вече разполага с модерни архивохранилища, оборудвани с нови стелажни системи и прецизна климатизация за съхранение, съобразно архивните стандарти в България.

Към момента по Плана за възстановяване и устойчивост БТА е дигитализирала 2 286 951 страници от бюлетините на БТА и 264 859 кадри от фотографи на БТА през годините.

В началото на 2024 г. архивният масив от бюлетини на БТА е регистриран като част от Националния архивен фонд на България.

Българската телеграфна агенция има нов информационен център „БТА читалня“. Той се намира в сградата на агенцията на бул. „Цариградско шосе“ 49. На входа читателите на архива ще бъдат посрещани от арт инсталацията „Твоята публика“ от 2024 година, дело на проф. Георги Янков, ректор на Националната художествена академия.

Читалнята ще бъде отворена за читатели от понеделник до петък от 9:00 до 18:00 ч.

Новият информационен център дава възможност за достъп до архивите на БТА на всички заинтересовани страни в сферата на журналистиката, културата, образованието и науката. Достъп до архивите ще имат също и всички ученици и студенти. Осигурен е достъп до читалнята на хора с увреждания, като е ремонтирана рампата към входа по проект „Красива България“.

Българската телеграфна агенция модернизира сградата си, обнови и освети фасадата ѝ и осигури достъпна среда за хората с увреждания до Националния пресклуб и зала „МаксиМ“. Обновяването е със средства по проект  „Красива България“ на Министерството на труда и социалната политика и със средства на БТА.

С цел осигуряване на достъпа за хора с увреждания вътре в сградата са инсталирани две електрически стълбищни платформи. Едната от платформите е разположена до Националния пресклуб, където всеки ден се организират различни пресконференции, а другата е до мултимедийния център „МаксиМ“. 

Фасадата на сградата е изцяло почистена, цветните елементи са пребоядисани, направени са допълнителни подобрения, а новите съоръжения са изградени с оглед на устойчивостта и енергийната ефективност. Свалени са телата на всички климатици от фасадата на сградата. 

На мястото на старите букви е поставено обемно светещо лого, а старият фасаден часовник е реставриран.  

Инсталирано е външно фасадно осветление с различни светлинни сценарии, които не само подобряват визуалния облик на сградата, но и правят района около нея по-привлекателен.

Реализираните дейности са по две мерки от проекта „Красива България“ на Министерството на труда и социалната политика (МТСП). Така сградата на БТА постигна целта за изграждане на по-приобщаваща среда. Общият бюджет по мярката „Подобряване на обществената среда в населените места“ е 441 592 лв. По втората мярка - „Осигуряване на достъпна среда на обществени сгради“ общият бюджет е 116 369 лв.

БТА представя свой шрифт в деня, в който отбелязва 127-ата годишнина от излизането на първия ѝ бюлетин. Занапред всички печатни и дигитални текстове на националната осведомителна агенция ще бъдат с единен облик.

Освен от БТА за всички нейни текстове, документи и материали, новият шрифт ще може да бъде използван свободно от всички български институции.

Новият шрифт е създаден от доц. д-р Светлин Балездров - преподавател по „Рекламен дизайн“ в НХА, проф. Кристина Борисова – дългогодишен преподавател по дисциплината „Шрифт“ в катедра „Плакат и визуална комуникация” в художествената академия, както и в магистърската програма „Калиграфия“, д-р Жаклина Жекова - хоноруван преподавател по дисциплина „Шрифт“ в НХА, и Николай Петрусенко, който е завършил магистърска програма „Шрифт“ в НХА, докторант е в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, катедра „Визуални изкуства“ и е хоноруван преподавател по предмета „Шрифт“ в НХА  от 2018 г.

Шрифтът е наречен ЛИК на едноименното възстановено списание на националната информационна агенция. 

Българската телеграфна агенция изцяло обнови новинарската стая (нюзрум) и вече разполага с подобрена среда и организация на работата за репортерите и редакторите в сградата на Агенцията. 

Обновените пространства за работа включват новинарска стая с 60 работни места. В средата на новия нюзрум е разположено бюро с осем страни (октагон), където дежурните редактори от всяко оперативно звено на агенцията ще могат да обменят информация и да следят новинарския поток в реално време. Реновирани са още две репортерски стаи, съответно с 13 и 17 работни места, предназначени за репортерите от дирекциите „ЛИК“, „Икономика“ и „Вътрешна информация“. Обособени са и пет директорски работни места. 

На днешния 16 февруари Българската телеграфна агенция (БТА) отбелязва 127 години от своя първи бюлетин с новини, като представя преобразения облик на агенцията. С това националната информационна агенция на България дава няколко примера, които се надяваме да вдъхновяват и други институции и българите изобщо. Това каза генералният директор на БТА Кирил Вълчев на събитие в Националния пресклуб в София по случай 127-ата годишнина на агенцията.

Вълчев посочи, че първият пример, който дава БТА, е, че обновленията и подобренията могат да стават с малки стъпки, според силите на всеки. На входа на новия Информационен център на БТА, който нарекохме "Читалня", е творбата на проф. Георги Янков, ректор на Националната художествена академия, която се нарича "Твоята публика", обясни той. Вълчев уточни, че творбата представя лица, чиито очи светват, когато зрителят се движи. Това е символ, че единственият начин да те забелязват, е да не спираш да се движиш, макар очите на едно от тези лица никога да не светват – знак, че винаги има поне един, когото нищо не може да раздвижи и винаги от нещо няма да бъде доволен, заяви Вълчев. Както пише Алберт Айнщайн на сина си: "Животът е като каране на колело – за да запазиш баланс, трябва да се движиш", посочи той. И подчерта, че вече четири години БТА не спира да се движи. 

БТА вече ще може да използва и подредената в ново помещение библиотека от около 90 000 книги, като моята амбиция е да се опитаме да възстановим редовното ѝ попълване със специализирана литература в сферите, в които правим новините, заяви също Вълчев.

При подреждането открихме смятаните за загубени бюлетини от 1903 г., от които научаваме как светът е определял в новините като българско, разбира се, Илинденско-Преображенското въстание, съобщи също генералният директор на БТА. Той посочи още една подробност от този богат свят от миналото на агенцията. „Но не можахме да открием още около 3000 тома с бюлетините на Международна информация от 1974 г. до 1979 г.“.

На мястото за тях и резервното място, съгласно архивните изисквания, можем да подредим още архиви и затова се обръщам към всички, които пазят свидетелства от историята на БТА, да ни ги предоставят, каза също Кирил Вълчев.

Най-сетне извадихме от чувалите учрежденския архив. И аз разбрах, че съм не 27-мият, както се смяташе при моя избор, а 37-мият директор на БТА, заяви още в изказването си Вълчев.

Третият пример, който БТА дава на 127-ата си годишнина, е, че България има нужда от общност с повече непрекъснато сътрудничество и общуване, обяви той.

Правим го с обновената Новинарска стая (нюзрум), в която вече има условия за подобрена организация на работа с непрекъсната комуникация между всички звена на агенцията, съобщи Вълчев. Защото прекрасната голяма зала на последния етаж на агенцията през годините беше преграждана с дограми и така отделните редакции се бяха изолирали една от друга, а някои направо се бяха пръснали в различни стаи, посочи той. Така се беше загубило непрекъснатото общуване и възможността за бърза реакция за вътрешните български измерения на някоя международна новина или неочакван политически аспект на някое спортно или културно събитие, например, обясни също Вълчев. Той добави, че сега в центъра на Новинарската стая вече има маса - октагон, с място за дежурен главен отговорен редактор от всяка от осемте редакции на агенцията: "Вътрешна информация", "Международна информация", "Балкани", "Икономика", редакцията за знание и култура ЛИК, "Спорт" и "БГ Свят" - за новините от българите по света. А непосредствено до тях вече ще седят още четирима дежурни редактори от "Архиви" със справочния отдел, фоторедакцията, видеоредакцията и "Социални мрежи", разясни още Вълчев.

На общата новинарска маса в нюзрума заедно ще седят специализацията и сътрудничеството, традицията (текст и фото) и модерното (видео, инфографики, социални мрежи, изкуствен интелект), каза също генералният директор. Планьорките един път дневно на практика ще бъдат постоянни, посочи той. Така БТА ще даде пример, че в България можем да работим непрекъснато заедно като общност, обобщи Вълчев.

В изказването си Кирил Вълчев акцентира и върху труда на журналистите. Огромната отговорност на медиите, като носещи знанието за днешния ден, ги приравнява на училищата, каза той. И затова си струва да помислим дали не е правилно още с държавния бюджет за тази година средната работна заплата на журналистите в обществените медии и експертите в Съвета за електронни медии да бъдат приравнени със средните заплати за учителите, заяви той. И подчерта, че България само ще спечели от по-качествена журналистика, защото най-важни за истинното знание за днешния ден са хората, които информират за него и затова преди инвестициите в изкуствения интелект, трябва да правим вложения в естествения интелект. Затова в БТА в момента всеки пети служител е студент, докато преди четири години всеки пети беше работещ пенсионер, отбеляза Вълчев.

Архивите с паметта от новините на България и света наредихме в някогашния стол, по-късно даван под наем ресторант, а "Читалнята" е на мястото на някогашния банков офис, каза в края на изказването си Вълчев. Това е хубав символ, че за духовното можем да намерим място и там, където сме виждали възможност само за материални неща, посочи той. „Но нищо не става, ако Бог не е с нас и обратно - както казва свети апостол Павел в посланието си до римляните - “Ако Бог е за нас, кой ще е против нас?”, каза Вълчев. Слава Богу за всичко!, обобщи Вълчев. Обновените пространства ще бъдат осветени от Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Даниил, каза също генералният директор на БТА.

Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Даниил е сред гостите на днешното събитие. На годишнината присъстват председателят на Народното събрание Наталия Киселова, вицепрезидентът Илияна Йотова, министри, депутати, представители на институции и др.  

Председателят на парламента доц. Наталия Киселова ще предложи Народното събрание да ползва новия шрифт на БТА - ЛИК, създаден от Националната художествена академия по задание на БТА. Това заяви председателят на Народното събрание по време на събитието.

Впечатляващо е това, което показахте по повод първия бюлетин, издаден преди 127 години. Освен да Ви пожелая да сте здрав, да пожелая на всички да четем новините и да се радваме на репортажите, заяви Киселова. 

С вашите усилия показвате как можем да преобразим средата, в която живеем и работим – с малки крачки, със собствени сили, с наличния потенциал, с малко повече настоятелност, за да можем да видим тези прекрасни помещения, в които сте събрали историята на България и как сме представени пред света, добави тя.

Благодаря на Българската телеграфна агенция, че заедно осъществяваме голямата мечта да свържем във виртуалното пространство българите зад граница помежду им и с българите в България. Роля за това имат и националните пресклубове на агенцията в държавите около нас с компактни български общности. Това заяви вицепрезидентът Илияна Йотова на отбелязването на 127-годишнината на Българската телеграфна агенция. Йотова призова за отварянето на пресклубове и в по-далечни страни.

В приветствието си вицепрезидентът изтъкна широката палитра от дейности на БТА, обединени от познанието. „Познанието за България, Европа, света и познанието за България пред света. Това е познанието за сегашното, миналото и бъдещето или както е записано в мисията на БТА – „да съхранява знанието от днес за утре и напомня днес за знанието вчера“. Заслужава си да се замислим върху това днес, когато информацията ни залива от всички посоки и човек трудно се ориентира в нея“, посочи Йотова.

Пожелавам този дух на обновление да продължи и занапред. Дух на обновление не само в обновяване материалната и работната среда, но и в отношението към колектива един спрямо други и към всички човеци, до които достига вашата информация. Това каза българският патриарх и Софийски митрополит Даниил.

„Защо е важно е това? Защото една информация, примерно за трагично събитие - тя може да отчая. Но може да се представи по този начин, че с представянето на трудността да се покаже, че има и начин за преодоляване на тази трудност. И ето затова е важно отношението - да го има човеколюбието. Да го има доверието в Бога, да знаем силата на словото. Че Господ с мощното си слово държи целия свят. И когато имаме доверието в живителната сила, в действената сила на Божието слово, думите, с които разговаряме, да сме с тази грижа те да надграждат. И заедно с истината, която носят, да носят и тази подкрепа, да носят и този кураж, че с Божията помощ всичко е преодолимо“, каза българският патриарх.

Желая благословени години на Българската телеграфна агенция и всички служители и читатели да знаят, че освен средствата за масова информация, има и други средства, каквато е молитвата, която молитва стига до Бога и той може да се намеси там, където има нужда, така че нека всичко бъде за ваша полза и на вашите читатели. За много години, Бог да ви пази и помага, пожела българският патриарх и Софийски митрополит Даниил.

Снимки: БТА, Владимир Шоков, Милена Стойкова