„За” и „против” приемането на еврото от 2026 година

Влизането в еврозоната не се е случило досега по политически причини като вътрешното ни законодателство. Дойде и пандемията от COVID-19 и показателите се промениха. Това каза изпълнителният директор на Българската предприемаческа асоциация Добромир Иванов в ефира на „Здравей, България”.

Икономистът Георги Вулджев посочи, че инфлацията е ключов фактор. Той смята, че по отношение на фискалния дефицит сме „на ръба” и има сериозни рискове.

Иванов посочи, че приемането на еврото ще даде по-широк достъп до пазарите в Европа, което е от изключителна важност за страната, а българският бизнес е заявил, че вече е готов за тази стъпка.

Той посочи, че България е единствената държава в ЕС, която не може да си избира фискалната година. И допълни, че за нас е по-добре да бъдем по-гъвкави в това отношение. Вулджев обаче смята, че всичко това може да бъде подобрено, без да се влиза в еврозоната.

Евроинституциите и България продължават по предварителния график за приемане на еврото (ОБЗОР)

Вулджев също така смята, че споделянето на една и съща парична политика води до икономически дисбаланс между страните членки на ЕС. Той е на мнение, че може да се стигне до дългова криза. Иванов обаче подчерта, че такъв риск има и извън еврозоната, а България трупа дълг и без да е приела еврото.

Хърватия

Вулджев даде пример с Хърватия, където според него след влизането в еврозоната инфлацията се е увеличила – преди това отклонението спрямо средното за ЕС е било половин процентен пункт, а след присъединяването е станала между 2 и 4% по-висока. Това е продължило до средата на 2024 г., след което е започнала синхронизация.

„Можем да очакваме инфлационен шок, който в рамките на две години да започне да се изчиства”, обясни още икономистът.

Според Иванов „не се е случила драма” в Хърватия с приемането на еврото.

Ще падне ли инфлацията в България след приемането на еврото

Вулджев е на мнение, че е грешно да се очаква, че инфлацията в страната ще падне с приемането на еврото.

Иванов допълни, че еврото е добра възможност, но от нас зависи как ще я използваме.

Темата “за” и „против” приемането на еврото в България  в предаването „Твоят ден” по NOVA News коментираха и икономистът Румен Гълъбинов и финансистът Никола Филипов.

По думите на Филипов поне за него темата за еврото е „затворена от години”. Той подчерта, че е бил изненадан, че тя се повдига отново през последните дни и дори предизвиква сериозни  политически спорове. След две седмици очакваме конвергентния доклад и поне по всички първоначални индикации – той ще е положителен, подчерта той.

Гълъбинов припомни, че България е влязла в Механизма ERM II, тоест в предверието на еврозоната, през 2020 година. Страната ни е поела ангажимент да престои там поне две години и след това да се стреми да изпълни всички Маастрихстки критерии. „Сега сме в 2025 година, пет години по-късно. Ние вече изпълняваме всички критерии. И за инфлация, и за дефицит, и за дълга. Лихвените ни проценти заради валутния борд са стабилни”, обясни той.

И подчерта, че в момента ситуацията е такава, че може би държавата е трябвало  да бъде по-активна през всичките тези години досега, за да може да се информира населението. Това е един процес, който не се изчерпа само с 6 месеца разяснителна кампания преди влизането ни в еврозоната, категоричен е той.

Филипов също се съгласи с тезата, че ако е имало една адекватна кампания през последните 5 години – сега хората нямало да се страхуват от приемането на единната валута и последиците от тази стъпка.

Целия разговор гледайте във видеата.