Електронната търговия у нас и в Европа в числа

Всички усещаме, че животът ни и начинът, по който пазаруваме, няма нищо общо с навиците ни отпреди десетина години.

Технологиите дойдоха, за да останат и напълно преобърнаха всичко около нас. Това важи в пълна сила и за сектора на търговията - в случая за електронната.

През седмицата в София се проведе една от най-големите европейски конференции, посветена на темата. Тази сфера на бизнеса ще става все по-голяма, все по-важна и ще генерира все по-голяма част от брутния вътрешен продукт.

Очевиден е и фактът, че самите потребители се доверяват все повече на този сегмент от търговията, показват го числата.

Нарушенията при пазаруването "на живо" се увеличават

Защото ако през 2019 година електронната търговия у нас е обхващала 21% от всички потребители, то през 2024 година всеки втори пазарува онлайн. Повече от двоен ръст само за 5 години, но разбира се трябва да имаме предвид, че през това време ни удари пандемията, тя затвори физическите магазини и ресторанти и много от нас откриха за първи път поръчките по интернет.

И като говорим за потребителите, интересно е да отбележим, че у нас има практически паритет между процента на мъжете и жените, които пазаруват по този начин. Разбира се, с леко предимство за жените.

По-различно изглеждат нещата, ако разгледаме как се развива пазаруването чрез интернет в градовете и селата.

Все още много повече хора в градовете пазаруват онлайн, отколкото в селата, но и процентът на хората от село, които използват такива поръчки не е никак малък. Означава, че търговията намира своя път дори на места, на които вероятно не го очакваме.

Какво най-много пазаруваме ние българите онлайн?

Като говорим за стоки - разбира се, това са дрехите с огромна преднина пред другите продукти. Следват спортните стоки, козметиката. В топ пет място намира и категорията храни, особено след като на пазара навлязоха големите европейски компании за доставки през приложения в телефона ни.

Що се отнася до услугите, там на първо място са резервациите на хотели, следвани от транспортните услуги. Почти не останаха хора, които да купуват самолетен билет от гишетата на туроператори или на летища. Следват билетите за културни събития, абонаментите за телефон и интернет и стрийминг услугите.

Търговията на дребно в България се свива

Остава въпросът защо българите, които не използват подобни услуги, предпочитат разходката до магазина. Оказа се, че НСИ има подобна статистика, която показва интересни резултати.

На първо място е отговорът "Искам да видя продукта", което е логичен отговор. Все още нямаме пълно доверие на картинката на екрана ни, а и има стоки, които наистина просто трябва да пипнем преди да купим. След това обаче идва отговорът - нямам умения, за да поръчам през устройство. Макар и не голям процент са онези, които се страхуват, че ще ги излъжат с цената или пък с доставката.

Данните на Евростат показват, че в периода от 2013 до 2023 година ОНЛАЙН продажбите продължават да растат - от 17% годишно в началото на периода до 23% в края. Оборотите през 2013 година са растели с 5% годишно, а през 23-та - вече говорим за ръст от 19 на сто. Бавно и постепенно електронната търговия започва да става все по-сериозна част от БВП и от увеличаването на стандарта на живот на всички в Европа и у нас.

Ако разгледаме фирмите в Европа, които са избрали да продават стоките или услугите си само по електронен път - без да имат физически магазини - то първенец е Литва.

Бившата социалистическа държава, която би трябвало да споделя притесненията на източноевропейците по отношение на новите технологии, се оказва страната, в която най-много компании избират да оперират само он-лайн. Следват Ирландия, Дания и Швеция.

За съжаление България е в последната тройка на тази класация, следвана единствено от Румъния и Люксембург. Вероятно единствената класация, в която свръхбогат и развит Люксембург е на последното място.