Държавите от Европейския съюз имат пет години да се подготвят за евентуална война, според военен план, който ще бъде представен от Европейската комисия в четвъртък и чийто проект е видян от Politico, предаде vesti.bg.

"До 2030 г. Европа трябва да разполага с достатъчно силен отбранителен капацитет, за да възпира убедително своите противници и да може да реагира на всяка агресия", се посочва в проекта, който ще бъде обсъден от министрите на отбраната в сряда вечер и представен пред Колегиума на комисарите в четвъртък. След това той ще бъде изпратен за одобрение на европейските лидери следващата седмица.

Руската федерална служба за сигурност: Спецслужбите на НАТО имат участие в появата на дронове над ЕС

Планът, наречен "Пътна карта за отбранителна готовност 2030", е израз на растящата роля на ЕС в сферата на отбраната - реакция на войната на руския президент Владимир Путин срещу Украйна и на неясните сигнали на американския президент Доналд Тръмп относно ангажимента му към европейската сигурност.

"Милитаризираната Русия представлява постоянна заплаха за сигурността на Европа в обозримо бъдеще", се казва в документа, за който първи съобщи Bloomberg.

Разпокъсана отбрана

Въпреки че държавите от ЕС бързо увеличават военните си бюджети, по-голямата част от тези разходи "остават предимно национални, което води до фрагментация, нарастване на разходите и липса на оперативна съвместимост", се подчертава в 16-страничния документ.

Европейската комисия настоява столиците да купуват оръжия съвместно и поставя цел до края на 2027 г. поне 40% от поръчките за отбрана да бъдат по общи договори - при по-малко от 20% в момента. Освен това до 2028 г. най-малко 55% от покупките на оръжие трябва да идват от европейски и украински компании, а до 2030 г. - поне 60%.

До 2027 г. ЕС изгражда защита от дронове срещу Русия

Приоритети и проекти

Документът очертава девет ключови приоритета, в които ЕС трябва да запълни дефицити:

•противовъздушна и противоракетна отбрана;
•логистични и мобилни способности;
•артилерийски системи;
•изкуствен интелект и киберотбрана;
•ракети и боеприпаси;
•дронове и системи срещу дронове;
•бойни способности на суша;
•морска отбрана;
•повишаване на общата отбранителна готовност.

Важен елемент от плана е и ролята на Украйна, страната ще бъде "силно въоръжена и подкрепена", за да се превърне в "стоманен таралеж", способен да възпира руската агресия.

Планът включва срокове за три мащабни проекта:

Eastern Flank Watch — интегриране на системи за сухопътна и въздушна отбрана, както и противодронови технологии, включително т.нар. Европейска дронова стена;
European Air Shield — многослойна система за въздушна отбрана;
Defence Space Shield — защита на космическите активи на ЕС.

Комисията се надява лидерите на ЕС да одобрят тези три проекта до края на годината.

Снимка: iStock

Пътят към 2030 г.

Според проекта, всички ключови инициативи трябва да стартират през първата половина на 2026 г., а до края на 2028 г. трябва да има сключени договори, финансиране и проекти за запълване на най-спешните пропуски.

Брюксел също така иска да изготви карта на производствения капацитет в отбранителната индустрия и да идентифицира рисковете и "тесните места" във веригите за доставки на критични суровини, нещо, което вероятно ще срещне съпротива от страна на производителите, традиционно предпазливи към споделяне на подобна информация с Комисията.

Финансиране и суверенитет

ЕС планира да мобилизира до 800 милиарда евро за отбрана, включително чрез:

програмата SAFE за заеми за оръжия (150 млрд. евро);
Европейската програма за отбранителна индустрия (1,5 млрд. евро, все още в процес на договаряне);
Европейския фонд за отбрана;
следващия многогодишен бюджет на ЕС (2027–2034).

Документът подчертава, че страните членки "ще запазят суверенитета си в националната отбрана". Въпреки това някои държави реагират резервирано на по-активната роля на ЕС в сфера, традиционно запазена за националните правителства.

"Основната цел трябва да бъде да се създадат условия страните членки да изпълняват своите национални и международни цели в областта на отбраната", заявява Германия в официалния си принос към плана.

Швеция настоява показателите за напредък да измерват реални резултати, а не просто използването на конкретни инструменти като съвместни поръчки.

Снимка: iStock

Баланс между север и юг

Планът, подготвян от лятото насам, се стреми да адресира опасенията на всички страни членки, не само на тези, които се чувстват най-застрашени от Русия. За южните държави като Италия и Испания документът изрично отбелязва, че "Европа не може да си позволи да бъде сляпа за заплахите от други части на света", споменавайки Близкия изток и Африка.

Какво може да се обърка с отбранителния план на Европа

Координация с НАТО

В проекта се подчертава, че ЕС ще работи в тясна координация с НАТО, за да избегне създаването на паралелни структури, които биха могли да усложнят военните планове.

Крайната цел е ЕС да стане по-независим и по-подготвен в един все по-опасен свят.

"Авторитарните държави все по-често се опитват да се намесват в нашите общества и икономики", се казва в заключение. "Традиционните съюзници и партньори пренасочват вниманието си към други региони на света. Европейската отбрана трябва да бъде готова за бойните полета на утрешния ден".

Редактор: Мария Барабашка

Източник: vesti.bg