„Темата на NOVA”: Дом върху дом

Бетон, прах, дупки по улиците, липсващи тротоари, напълно изчезнали градинки и зелени площи. За десетки хиляди българи, които живеят в зони с интензивно строителство, тази картина е всекидневие.

Защо у нас все още има градове, в които улиците и канализацията се оказват лукс? Отговорите търсят Деница Суруджийска и операторът Георги Георгиев тази седмица в "Темата на NOVA".

Големите български градове и курортите продължават да се застрояват и уплътняват. Над 37 хиляди нови жилища излизат на пазара у нас само за последната година. Според националната статистика, това е исторически рекорд от средата на 90-те досега. Градските домове в България вече достигат 3 милиона, а 1/3 или близо милион жилища са само в София и Пловдив. Как обаче изглежда всичко това на практика? За да провери, екипът на NOVA отива там, където всекидневно се появяват най-много нови сгради и показва как се маневрира между строежите с автомобил, пеша и с детска количка. 
 
Карти и документи от миналото разкриват как са се променили София, Пловдив и Варна само за три десетилетия. А "Темата на NOVA" връща зрителите и към годините след Освобождението, за да проследи как са проектирани градските зони, защо многократно са надскочили първоначалния си капацитет и защо днес масово липсва модерна инфраструктура.

42 фалшиви удостоверения за търпимост за строежи установиха във Варна

"Със сигурност след Освобождението е имало един смел опит за ново начало. Затова казваме, че държавата стъпва на здрави основи. Желанието за размах, за мащаб са били много важни за духа, за обществото - да можем да покажем, че можем да наваксаме. Докато сега е много по-преднамерено корпоративно, комерсиално", казва архитект Христо Станкушев. Той от години изследва облика на българските градски пространства и търси възможности за развитието им. Архитект Станкушев също преподава на студенти в Университета по архитектура, строителство и геодезия.

Сред емблемите на обществените сгради от първите десетилетия на двайсети век е сградата на Биологическия факултет на Софийския университет - дело на известния тогава архитект Георги Овчаров. Негово произведение е и къщата на писателя и художник Сирак Скитник.

"Тогава мечтателството и стремежът към качествена архитектура, която да доведе до по-добър начин на живот, е била видна както в частните домове, така и в публичните сгради", казва днес архитект Христо Станкушев.

Незаконен строеж върху горска територия в защитена зона край Каварна предизвика проверки

В свое изследване той обобщава, че съвременните жилищни сгради у нас, които получават международно признание, са едва 33 за 25-годишен период. Архитектът е категоричен, че в момента има голямо разминаване между темпа на инвестиции в публична инфраструктура и на частните инвестиции, които са многократно по-големи. Как изглежда това в градската реалност?

Екипът на NOVA пристига в един от най-бързо застрояващите се райони в цяла България – столичният квартал "Манастирски ливади". За местните хора инфраструктурата се оказва всекидневно предизвикателство. 80-годишният Георги Василев, който има къща в района, разказва, че презастрояването е довело до замърсяване с отходни води на две близки реки. Зелените площи се унищожавали, а две линии на градския транспорт били спрени, защото строежите направили улиците в квартала твърде тесни. "Сред бетон не знам как се живее, защото никога не съм живял", споделя Георги. До 1956 година той и семейството му живеят в центъра на София - недалеч от мястото, където известният архитект Овчаров е създавал своите емблематични сгради. Според архивите, тогава в столицата е имало общо 134 000 жилища. "Ние бяхме единствените тук две семейства, които дойдохме от улица „Васил Коларов”, сегашната „Солунска”. Там съм и завършил училището на „Граф Игнатиев” и „6-ти септември”, четвърти клас. Дойдохме тук, да сме на въздух, да сме далече", казва Георги Василев. 

Днес обаче реалността е съвсем различна. Според зам.-кмета на Столична община по направление „Градско планиране и развитие” - архитект Любомир Георгиев, „Манастирските ливади” са станали нарицателно на термина "презастрояване". "Тук виждаме среда, която е наблъскана със сгради една до друга на минимални отстояния, без почти никакво озеленяване. И задните дворове - в мястото озеленяване, както е по закон, са предвидени за паркиране, гаражи или просто паркоместа. Случва се, че на приемателна комисия на сградата се вижда озеленяване, което обаче е мобилно озеленяване. Става дума за дървета в кашпи, чимове, които се разстилат и които се събират след като мине комисията", казва Георгиев. Според столичния зам.-кмет, са нужни спешни мерки от самите общини. Архитект Георгиев признава: "Донякъде е изпуснато положението, но общият устройствен план предвижда още толкова много застрояване, че това е само ордьовърът. И затова ние трябва да променим общият устройствен план. Трябва да ограничим възможността за още и още застрояване и също да направим самото застрояване, обвързано с инфраструктурата. Координирано, планирано, цялостно, а не на парче. Идеята е да обвържем параметри. Ти имаш възможност да застрояваш, имаш възможност да инвестираш и да печелиш, ако това и това е налице, или участваш в неговото изграждане, ако не е налице".

Какво обаче мислят самите инвеститори по въпроса? Възможно ли е и как презастрояването наистина да бъде спряно, а инфраструктурата в големите градове да догони строителството? И как се кара детска количка из район с интензивно строителство?

Повече гледайте във видеото.