АФП разказва за д-р Кирил Апостолов - един от най-възрастните практикуващи лекари в България

Д-р Кирил Апостолов не показва никакви признаци на умора или задух, докато изкачва стръмната улица в планинското село Скрът в Югозападна България, с лекарската си чанта в ръка, въпреки напредналата си възраст.

Апостолов навърши 90 години през май, но почти всеки ден изкачва същия хълм, за да посещава пациентите си в подножието на планината Беласица, близо до границата с Гърция и Северна Македония, разказва AFP.

И неговият случай съвсем не е изключение в България, където много общопрактикуващи лекари продължават да работят дълго след пенсионна възраст, защото няма кой да ги замести, особено в селските райони.

През 2023 г. 54,5% от лекарите в България са били на възраст 55 години или повече – най-високият дял сред всички страни членки, сочат данни на Евростат, цитирани от AFP. При общопрактикуващите лекари като д-р Апостолов средната възраст вече надхвърля 61 години.

„Нищо лично”: Д-р Апостолов, който и на 90 г. продължава да лекува

България има и най-ниската средна продължителност на живота в ЕС – 75,8 години през 2024 г. при средно 81,5 години за Съюза – както и едно от най-високите нива на предотвратима смъртност, според Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), сочи още изданието. Това отчасти се дължи на недостига на лекари, който води до по-късно поставяне на диагнози и по-лошо лечение на хроничните заболявания.

Само д-р Апостолов се грижи за повече от 1500 пациенти, разпределени в няколко села.

„Как сте днес?“, казва лекарят през оградата към две възрастни жени, които разговарят в двора на къщата си.

„Той е дори по-възрастен от мен, а не използва бастун. Аз съм с два“, казва 88-годишната Милка Умленова след краткия преглед. „Дано живее дълги години и продължава да ни помага", допълва тя.

Работният ден на д-р Апостолов започва около 7:00 часа сутринта, когато се качва в своя 20-годишен автомобил и изминава приблизително 16 километра от дома си в Петрич до кабинета си в Скрът. Често пациентите вече го чакат, търсейки помощ за различни здравословни проблеми, включително високо кръвно налягане и диабет.

„Засега се чувствам добре. Работата не ми тежи. Ще продължа, докато съм в добра форма и пациентите са доволни“, казва той, седнал зад масивно дървено бюро.

Облечен в светлосиня риза и бяла лекарска престилка, Апостолов отваря кабинета си в 8:00 часа. В старата тухлена сграда лекарствата и спринцовките са подредени в лекарския шкаф, останал още от средата на миналия век. На обяд лекарят напуска кабинета, за да посети пациенти, които вече не могат сами да се придвижват. Следобед отново се качва в автомобила си и обикаля съседните села.

„С удоволствие бих се оттеглил, ако някой искаше да дойде да работи тук, но млади лекари не идват“, казва той.

Д-р Апостолов започва работа през 1962 г. като участъков лекар. По-късно оглавява болнично отделение в Петрич, а след това развива кардиологична практика. В село Скрът се установява през 2000 г., когато вече е навършил 60 години. По думите му медицината се е променила изключително много през това време, но „знанията, които сме придобили, и опитът“ остават от решаващо значение.

Според ОИСР първичната медицинска помощ в България продължава да бъде недостатъчно развита, недофинансирана и недостатъчно ценена, въпреки сравнително високия общ брой лекари.

„Ние сме Атлас, който носи всичко на плещите си, но този Атлас вече остаря“, казва Гергана Николова, заместник-председател на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България, правейки препратка към героя от древногръцката митология.

По думите ѝ много млади лекари избягват работата като общопрактикуващи лекари, особено в селските райони, заради тежката бюрокрация, ограничените възможности за професионално развитие и ниското заплащане. Въпреки трудностите Николова се гордее, че е успяла да „запали искрата“ у няколко млади лекари, които сега специализират при нея.

„Точно както и аз самата се обучавах при д-р Апостолов преди повече от 20 години“, казва тя.