Икономисти определиха бюджета за 2026 г. като преходен, а план-сметката за следващата година - като истинския тест за властта

Приетият бюджет за 2026 г. няма да промени съществено финансовата политика на страната, защото ще действа едва няколко месеца. Истинските реформи трябва да бъдат заложени в бюджета за 2027 г., който ще покаже дали управляващите са готови да вземат трудни, но необходими решения. Около това мнение се обединиха икономистът Георги Захариев и изпълнителният директор на КРИБ Боян Митракиев в ефира на предаването „Твоят ден“ по NOVA NEWS.

Според икономиста настоящата финансова рамка е по-скоро отражение на наследеното състояние на публичните финанси, отколкото документ с дългосрочна визия.

Бюджет 2026: Има ли обща позиция между властта, бизнеса и синдикатите

„Това е бюджет на завареното положение и на отложените мерки. Той ще действа по-малко от половин година и депутатите нямаха особен избор. Но най-големият проблем не е самият бюджет, а липсата на информация за това какви реформи предстоят. Именно този бюджет трябваше да покаже накъде ще върви България през следващите три години, а ние виждаме само отделни индикации, без ясна стратегия“, заяви Захариев.

По думите му има отделни положителни идеи, като премахването на автоматизмите при някои разходи и промените в начина, по който държавните служители ще участват във финансирането на осигуровките си, но тези мерки сами по себе си не могат да решат натрупаните проблеми.

„Имаме серия от сериозни стратегически предизвикателства - нарастващ държавен дълг, публични разходи, които растат по-бързо от икономиката, и липса на представа как ще изглежда бюджетът за 2027 г. Именно там трябваше да видим какви решения възнамерява да вземе управляващото мнозинство“, подчерта той.

Изпълнителният директор на КРИБ Боян Митракиев обясни, че работодателската организация е подкрепила бюджета, защото е получила уверения, че ще започнат структурни реформи.

„За нас най-важното беше не толкова как изглежда самият бюджет, а дали правилно са идентифицирани проблемите и дали има категорична заявка за започване на реформи. Именно затова подкрепихме бюджета, въпреки че смятаме, че част от промените можеха да започнат още по-рано. Най-големият проблем в момента е инфлацията и тя трябва да бъде овладяна“, каза Митракиев.

Има ли обща позиция между властта, бизнеса и синдикатите за Бюджет 2026

Той беше категоричен, че съществува пряка връзка между бюджетния дефицит и инфлацията. „Докато хората чуват думата "дефицит", независимо дали той е 2, 3, 5 или 7 процента, инфлацията ще продължава. Единственият устойчив начин тя да бъде ограничена е бюджетният дефицит да се сведе до здравословни нива, а в идеалния случай бюджетът да бъде балансиран. Само тогава може да се постигне трайна инфлация от порядъка на 1-2 процента“, смята той.

Според Георги Захариев бюджетът за 2027 г. ще бъде последният реален шанс за провеждане на мащабни промени. „Това е единственият бюджет, с който управляващите могат да направят сериозни реформи. След това вече ще започне подготовката за следващите избори. България има нужда от административна реформа, реформа в здравеопазването, реформа в публичния сектор и ясен механизъм за оценка на ефективността на държавната администрация. Вместо постоянно да говорим кой ще получи повече пари, трябва да говорим как ще направим икономиката по-конкурентоспособна и как ще създаваме висока добавена стойност“, заяви икономистът.

Той разкритикува и практиката капиталовите разходи да бъдат използвани като буфер.

„Трябва да започнем да си задаваме въпроса къде реално отиват капиталовите разходи и каква е възвръщаемостта от тях. Защо изграждането на една магистрала продължава десетилетия, вместо няколко години? Това са въпросите, които трябва да стоят в центъра на бюджетната политика“, каза Захариев.

От КРИБ поставиха акцент и върху необходимостта от административна реформа и по-благоприятна среда за инвестиции.

„На бизнеса му е необходима сигурност на собствеността, по-малко административни тежести и по-бързо реализиране на инфраструктурните проекти. Не можем да си позволим стратегически инвестиции да се бавят с години заради тежки процедури и неефективна администрация. Ако искаме да сме конкурентни, трябва да станем много по-гъвкави като регулации и като финансова система“, коментира Митракиев.

Той предупреди още, че българската икономика трябва отрано да се подготви за промените, които изкуственият интелект ще донесе на пазара на труда.

„Революцията в изкуствения интелект вече започна в Съединените щати. Това няма да доведе до масова безработица, но ще предизвика сериозен шок в структурата на икономиката. България трябва да бъде достатъчно гъвкава, за да превърне тази промяна във възможност, а не в заплаха“, предупреди изпълнителният директор на КРИБ.

Икономисти с различни оценки за бюджета за 2026 г.: Нужни са корекции, но и дългосрочни реформи

Георги Захариев пък предупреди, че без реформи рискът от финансова нестабилност ще продължи да нараства.

„Ако бъдат направени дори умерени реформи, кризата може да бъде забавена. Ако обаче продължим по сегашния път, вероятността от тежка финансова криза и необходимост от непопулярни мерки ще става все по-голяма. Бюджетът за 2027 г. ще покаже дали управляващите имат държавническо мислене, или вече са започнали да се борят единствено за следващото си преизбиране“, заключи икономистът.