Политическите реакции след решението на Илияна Йотова да одобри фискалната рамка

Решението на президента Илияна Йотова да обнародва Закона за държавния бюджет за 2026 г. без да наложи вето предизвика остри политически реакции. Докато държавният глава аргументира отказа си с необходимостта от финансова и институционална стабилност, представители на парламентарно представените партии изразиха категоричното си несъгласие с нейното становище и мотивация. 

И от ПП, и от ГЕРБ-СДС потвърдиха намеренията си да сезират Конституционния съд. Понеже обаче те възнамеряват да подадат жалби поотделно, подписите им не достигаха. По информация на NOVA двете формации са се разбрали да разменят подписи, за да могат жалбите им все пак да стигнат до КС. Необходимите депутатски подписи за входиране на искане към Конституционния съд са 48. Двете формации заедно биха събрали 55, което е достатъчно.

Теменужка Петкова от ГЕРБ-СДС: Нарушен е принципът на правовата държава

От ПГ на ГЕРБ–СДС ще внесат искане в Конституционния съд да обяви бюджета за противоконституционен, каза Теменужка Петкова. „Нарушен е принципът на правовата държава. Бюджетът беше приет с дефицит от 5,7% от БВП, а действащият Закон за публичните финанси ясно указва, че бюджетният дефицит не може да надвишава 3% от БВП. Това е грубо нарушение на един от основните принципи на Конституцията – принципа на правовата държава", отбеляза Петкова. Според ГЕРБ-СДС с този дефицит е нарушен и Договорът за функционирането на Европейския съюз. „Водим разговори и с другите парламентарни групи. Разчитаме на подкрепата на колегите, така че конституционната жалба да бъде подадена максимално бързо и в срок", каза Петкова. 

Решението на Йотова е било очаквано, каза Деница Сачева. „Най-важният аргумент, който тя изтъкна, е, че всички чакат този бюджет. Едва ли българските граждани чакат с нетърпение 1 август, за да започнат да плащат с 30% по-скъпи винетки, по-високи осигуровки върху максималния осигурителен доход, без да е променен таванът на пенсиите, да плащат осигуровки върху минималните осигурителни доходи, без да е променено обезщетението за безработица и т.н. Едва ли общините очакват с нетърпение личната воля и субективната преценка на министър Шишков кога и какви проекти да бъдат включени за плащане”, каза Сачева.

„Нетърпението, с което българските граждани очакват този бюджет, вероятно ще стане ясно съвсем скоро – още в края на август, когато получат своите фишове, и още през септември. Разбира се, хората, които са на непълно работно време – почти 240 000 души, чийто отпуск ще бъде намален – също едва ли чакат с нетърпение точно този бюджет”, добави Сачева.

Тя определи решението на президента като „трудно” и подчерта, че Йотова вчера е приела подкрепата на „Прогресивна България”. „Тя е в трудна ситуация – дали да очаква подкрепата на „Прогресивна България”, или да се надява, че до изборите гражданите ще забравят този бюджет. Той показва, че от „Прогресивна България” не знаят какво правят и не са готови за решителни реформи”, каза Сачева. Тя напомни, че план-сметката за 2027 г. трябва да бъде представена до края на октомври. „Ако имаше воля за промени, щеше да бъде демонстрирана сега”, смята Сачева.

Асен Василев от ПП: Йотова пропусна да изпълни конституционния си дълг, бюджетът ще бъде атакуван в Конституционния съд

Лидерът на „Продължаваме Промяната“ Асен Василев остро разкритикува решението на президента Илияна Йотова да не наложи вето върху Закона за държавния бюджет за 2026 г. Според него държавният глава е пропуснала да изпълни една от основните си конституционни функции, а спорните текстове в закона ще бъдат атакувани пред Конституционния съд.

„За съжаление, преди малко разбрахме, че госпожа Йотова няма да наложи вето на Закона за държавния бюджет. Това свежда институцията на президентството до опора на българското правителство, а госпожа Йотова - до говорител на господин Радев“, заяви Василев.

По думите му бюджетът съдържа разпоредби, които противоречат на Конституцията и по тази причина „Продължаваме Промяната“, заедно с други парламентарни групи, ще сезира Конституционния съд. „Този бюджет съдържа противоконституционни разпоредби. Ние, както и други парламентарни групи, ще подадем жалба до Конституционния съд и сме сигурни, че той ще намери тези разпоредби и ще ги спре, за да не наранят българските семейства и българските фирми“, каза лидерът на ПП.

Според Василев именно президентската институция е трябвало първа да върне закона за ново разглеждане. „Това е конституционно отредената роля на президентството – да върне за повторно разглеждане разпоредби, които са лоши за българските граждани. За съжаление, президентството не изпълни своя конституционен дълг. Надяваме се, че Конституционният съд ще го изпълни“, заяви той.

Лидерът на ПП предупреди, че дори ако Конституционният съд отмени спорните текстове, това ще стане едва след като те вече са действали известно време. Той коментира и изнесената по-рано от президента информация за над 3 млрд. евро неразплатени задължения, като заяви, че подобни данни не фигурират в самия закон за бюджета. „Чухме отново за 3 милиарда. С всяко изявление сумите се увеличават. Ето го закона, който госпожа Йотова обнародва - в него няма нито един ред и нито едно число за неразплатени разходи от минали години“, подчерта Василев. Според него ако президентската институция действително е разполагала с подобна информация, е трябвало да върне закона в Народното събрание за корекции. По думите му най-сериозният проблем в бюджета е не толкова размерът на средствата, а липсата на прозрачност при тяхното разходване.

Той отправи критики и към начина, по който, според него, ще бъдат разпределяни средствата за общините. „Над 1 милиард за общините ще бъдат харчени по усмотрението на един-единствен човек“, заяви председателят на „Продължаваме Промяната“. Според изчисленията му тежестта от бюджета ще бъде поета от всички данъкоплатци. „Всеки български гражданин ще плати по около 400 евро до края на годината, а за 300 евро от тях не е ясно как ще бъдат похарчени, защото не са описани в бюджета“, каза Василев. По думите му това е пряката последица от отказа на президента да върне закона за ново обсъждане. „Това е цената на бездействието и липсата на вето от страна на госпожа Йотова. За съжаление, тази цена ще платим всички ние“, заяви той.

Василев отправи и по-широка политическа критика към управлението, като обвини президента, че е изоставил очакванията, с които е получил обществена подкрепа. „Това е подмяна на управленския мандат на Румен Радев. Той беше избран с надеждата на почти милион и половина български граждани, че ще прекъсне непрозрачното управление, а днес виждаме поведение, което прави нещата още по-зле – повече пари се харчат по-непрозрачно, а сметката за това се плаща от българските граждани“, каза лидерът на ПП. Асен Василев определи настоящия кабинет като вреден за страната.

Димо Дренчев от "Възраждане": Йотова рискува да хвърли страната в още по-голям хаос, ако Конституционният съд отмени бюджета

Президентът Илияна Йотова е поела риск с обнародването на Закона за държавния бюджет, тъй като впоследствие той може да бъде отменен от Конституционния съд. Това заяви депутатът от „Възраждане“ Димо Дренчев в коментар пред журналисти, след като държавният глава обнародва финансовата рамка за 2026 г. По думите му решението на Йотова не е изненадало партията. „Напълно очаквано е, на фона на това, че тя получи подкрепа от управляващата партия още вчера. Честно казано, ние не се и надявахме искането, внесено от ПП-ДБ, да има някакъв успех“, заяви Дренчев.

Според него инициативата за спиране на обнародването на бюджета не е получила достатъчна обществена подкрепа. „27 хиляди подписа, при положение, че само преди три месеца над 400 хиляди души подкрепиха ПП-ДБ на изборите, показва, че са успели да мобилизират по-малко от 7% от своите симпатизанти“, коментира депутатът.

Дренчев прогнозира, че предстоят сериозни правни спорове около бюджета и заяви, че очаква Конституционният съд да бъде сезиран. „И ГЕРБ, и ПП вече обявиха, че ще внесат конституционна жалба. Според мен има сериозен проблем със Закона за публичните финанси, който предвижда внесеният от Министерския съвет бюджет да не допуска дефицит над 3%. Не виждам как Конституционният съд би приел, че това е законосъобразно“, каза той.

Според народния представител именно това поставя под въпрос решението на президента да обнародва закона. „Йотова публикува бюджета с мотива, че всички го чакат и че страната изпада в хаос след седем месеца без бюджет. Но какво ще стане, ако Конституционният съд го отмени по-късно през годината? Така тя рискува да вкара страната в още по-голям хаос“, смята Дренчев.

От „Възраждане“ категорично заявиха, че няма да подкрепят бюджета. По думите на депутата финансовата рамка до голяма степен повтаря предложенията на предишното правителство, но с още по-големи разходи. Според Дренчев това ще се отрази най-силно на хората с най-ниски доходи.

Йордан Иванов от ДБ: Налице е пълна неспособност за баланс и взаимен контрол между отделните власти

Реакция дойде и от „Демократична България”. „Днес станахме свидетели на това какво се случва в държавата, когато цялата власт е концентрирана в ръцете на една партия и един човек – президентската, законодателната и изпълнителната власт. Налице е пълна неспособност за баланс и взаимен контрол между отделните власти”, заяви на брифинг в НС Йордан Иванов от ДБ. 
По думите му поради тази причина визията на „Демократична България“ за това как да бъде решен проблемът с бюджета за 2026 г., а най-вече с този за 2027 г., и как да бъде спряна тази "лява популистка политика", е свързана с избора на президент, различен от г-жа Йотова.

От своят страна Божидар Божанов изтъкна, че „евентуалните конституционни жалби - независимо дали ще бъдат внесени от „Демократична България“, или от други парламентарни групи - няма да решат проблема с бюджета за 2026 г.". По думите му той започва да се прилага незабавно, докато Конституционният съд ще се произнесе едва в края на годината. 
Според него единственият дългосрочен начин да бъдат противодействани погрешни решения, свързани с фискалната политика, е това, „за което говори г-н Иванов - на следващите президентски избори да бъде избран президент, различен от г-жа Йотова, и президент, който няма да допуска подобна концентрация на власт”.