Потреблението и инвестициите дърпат икономиката нагоре, износът намалява

Българската икономика е нараснала с 2,7 на сто на годишна база през второто тримесечие на 2026 г., докато безработицата в страната е 3,5%. Това показват последните данни на Националния статистически институт за периода април-юни.

Спрямо първите три месеца на годината брутният вътрешен продукт се увеличава с 0,6% по сезонно изгладени данни. В номинално изражение размерът на икономиката през второто тримесечие достига близо 29,7 млрд. евро, а брутната добавена стойност е 25,7 млрд. евро.

НСИ отчете спад на безработицата и повишение на заетостта

Основен принос за икономическия растеж имат вътрешното потребление и инвестициите. Крайното потребление се увеличава със 7,6% спрямо същия период на миналата година и с 1,6% спрямо първото тримесечие на 2026 г. То представлява близо 82% от БВП, или над 24,3 млрд. евро.

Инвестициите също продължават да растат. Бруто образуването в основен капитал се увеличава с 8% на годишна база и с 1,8% спрямо предходното тримесечие.

По-различна е картината при външната търговия. Износът на стоки и услуги намалява с 2,8% спрямо периода април-юни 2025 г., докато вносът се увеличава с 6,9%. В резултат външнотърговското салдо на страната остава отрицателно.

Брутната добавена стойност, създадена от българската икономика, се увеличава с 2,2% спрямо второто тримесечие на миналата година и с 0,6% спрямо първите три месеца на 2026 г.

Над 107 000 души са без работа

На фона на икономическия растеж безработицата през второто тримесечие е 3,5%. Без работа са 107 100 души - 65 200 мъже и 41 900 жени. Коефициентът на безработица е 4% при мъжете и 3% при жените.

Спрямо същия период на 2025 г. безработицата намалява с 0,1 процентни пункта. В сравнение с първото тримесечие на тази година обаче има увеличение - тогава показателят беше 3,2%.

БВП на България расте, достигна 27,3 млрд. евро за първото тримесечие на 2026 г.

Значителна част от хората без работа остават извън пазара на труда за продължителен период. Общо 45 000 души, или 42% от всички безработни, търсят работа от поне една година. Други 12 400 души, или 11,5% от безработните, се опитват да намерят първата си работа.

При младите хора на възраст между 15 и 29 години безработицата достига 8,1%, което е с 0,1 процентни пункта повече спрямо същия период на миналата година.

Образованието остава един от основните фактори за риска от безработица. Най-висок е делът на хората без работа сред тези с основно или по-ниско образование - 13,5%. При завършилите средно образование показателят е 3,3%, а сред висшистите - едва 1,4%.

Близо 2,92 млн. души работят

Заетите в България през второто тримесечие са близо 2,918 млн. души. Те представляват 53% от населението на възраст 15 и повече години.

Броят на работещите остава почти без промяна спрямо началото на годината. През първото тримесечие заетите са били около 2,916 млн. души. При населението между 15 и 64 години обаче коефициентът на заетост намалява с 0,5 процентни пункта на годишна база до 70,5%.

Най-много хора продължават да работят в сектора на услугите - близо 1,952 млн. души, или 66,9% от всички заети. Индустрията осигурява работа на 816 200 души, или 28%, а в селското, горското и рибното стопанство са заети 150 000 души, или 5,1%.

Повечето работещи - 85,6%, са наети по трудово или служебно правоотношение. От тях над три четвърти са в частния сектор, а 23,7% - в обществения. Самостоятелно заетите представляват 8,1%, а работодателите - 6% от работещите.

Заетостта сред хората между 55 и 64 години се увеличава с 1,2 процентни пункта и достига 71,5%.

В същото време малко над 1,06 млн. души на възраст между 15 и 64 години са извън работната сила. Около 42% от тях не работят заради образование или обучение. Обезкуражените - хората, които искат да работят, но са се отказали да търсят работа - са 15 900 души.

Редактор: Цветина Петкова

Добави ни в предпочитани източници в Google
tracking tracking tracking tracking tracking tracking tracking