Управителят на БНБ за Econostream Media: ЕЦБ трябва да е готова за ново вдигане на лихвите

Управителят на Българската народна банка Димитър Радев смята, че Европейската централна банка трябва да бъде готова за ново повишение на лихвените проценти, ако инфлационният натиск в еврозоната се запази. В интервю за Econostream Media той подчерта, че решението за заседанието на ЕЦБ през септември все още не е предопределено, но наличните данни дават все повече основания за допълнително затягане на паричната политика.

По думите на Радев инфлацията продължава да бъде над целта на ЕЦБ, а съществува риск поскъпването на енергията да се задържи по-дълго от очакваното. Затова според него още една „премерена стъпка“ за повишаване на лихвите трябва да бъде сериозно обсъдена.

Димитър Радев: Повишение на лихвените проценти би изисквало устойчив инфлационен натиск при услугите и растеж на заплатите

Решението обаче ще зависи от новите икономически данни. Ако натискът върху цените на енергията отслабне, инфлацията остане ограничена и досегашните увеличения на лихвите се отразяват върху икономиката по-силно от прогнозираното, ЕЦБ би могла да запази ставките без промяна. При развитие в обратната посока необходимостта от нови действия ще нарасне.

„В настоящата среда повишеното внимание трябва да има малко по-голяма тежест“, заяви Радев. Според него ЕЦБ трябва да даде време на досегашните си решения да окажат ефект върху икономиката, но едновременно с това ясно да покаже, че е готова да реагира. „Изчакването в този случай не означава пасивност“, подчерта той.

Управителят на БНБ очаква актуализираните прогнози през септември да покажат известен допълнителен натиск върху инфлацията в краткосрочен план, докато икономическият растеж вероятно ще остане слаб. Финансовите условия също се затягат, включително заради повишаването на доходността по облигациите.

Димитър Радев пред "Ройтерс": Ефектът от еврото върху инфлацията е ограничен, рисковете пред цените в еврозоната нарастват

Радев предупреди и за риска ЕЦБ да приеме трайни инфлационни процеси за временни и да реагира прекалено късно. Засега няма ясни признаци за сериозни вторични ефекти върху заплатите и цените, но според него централната банка не трябва непременно да чака те да се проявят напълно, преди да предприеме действия.

Каквото и решение да бъде взето през септември, то няма автоматично да определя следващите стъпки. Радев посочи, че заседанията през октомври и декември също остават възможни моменти за промяна на лихвите, като отхвърли възможността за предварително зададен курс.

На въпрос за спекулациите около евентуална негова кандидатура за президент на България Радев отказа да коментира. Той заяви, че остава съсредоточен върху работата си като управител на БНБ и член на Управителния съвет на ЕЦБ.

Следва пълният текст на интервюто.

Г-н Управител, г-жа Изабел Шнабел, член на Изпълнителния съвет на ЕЦБ, заяви по-рано днес, че е необходимо допълнително затягане на паричната политика. Как смятате, че трябва да постъпи ЕЦБ през септември и защо?

Решението през септември все още не е предопределено. Но въз основа на информацията, с която разполагаме днес, още една премерена стъпка в посока на затягане заслужава сериозно внимание. Инфлацията остава над целевото равнище, а енергийният шок може да се окаже по-продължителен, отколкото първоначално очаквахме. Трябва да завършим оценката на последните данни и новите прогнози на експертите. През септември ще разгледаме цялостната картина и тогава ще вземем решение. Няма да се ангажираме предварително с конкретен изход.

Смятате ли, че между сега и септември може да се случи нещо, което да оправдае запазването на лихвените проценти без промяна? И доколко вероятен е такъв сценарий?

На този етап картината до голяма степен е очертана, но решението все още не е взето. Трябва да следим внимателно енергийните пазари и финансовите условия, защото и двете могат да се променят бързо. Ясни доказателства, че натискът върху цените на енергията отслабва, че по-широкият инфлационен натиск остава ограничен или че трансмисията на паричната политика е по-силна от очакваното, биха променили оценката ни. Обратното развитие би засилило необходимостта от действие.

Президентът на ЕЦБ: Инфлацията в еврозоната щеше да остане над целта и през 2028 г. без повишаването на лихвите

Справедливо ли е да се каже, че е трудно да се види сценарий, при който ЕЦБ ще остави лихвените проценти без промяна през септември?

Аргументите в полза на допълнителни действия стават по-силни. Но решението все още не е взето. Ще продължим да следим внимателно, особено енергийните пазари и финансовите условия. Видяхме, че ситуацията може да се променя бързо.

През юни президентът Кристин Лагард заяви, че решението за повишаване на лихвите е било „стабилно при всички сценарии“. Трябва ли ЕЦБ да отправи същото послание през септември или това би било прекалено?

Трябва да намерим правилния баланс между търпение и бдителност. Търпението е важно, но в настоящата среда повишеното внимание трябва да има малко по-голяма тежест. Трябва да дадем време на вече взетите решения да се проявят. Но също толкова важно е да е ясно, че сме готови да действаме. Управителният съвет предприе действия през юни. Готови сме да действаме отново. Търпението не означава пасивност.

Какви промени очаквате в прогнозите за инфлацията и растежа през септември?

Очаквам известен възходящ натиск върху инфлацията в краткосрочен план. В същото време растежът вероятно ще остане ограничен.

Г-жа Шнабел заяви, че рисковете пред растежа са донякъде във възходяща посока. Съгласен ли сте?

Икономиката остана устойчива, но това трябва да се оценява в контекста на финансовите условия. Има ясни признаци за тяхното затягане, включително по-високи разходи по заемите. Кредитирането и търсенето на кредити остават разнопосочни. Затова според мен доказателствата все още не са достатъчно всеобхватни, за да заключим, че рисковете пред растежа са ясно във възходяща посока.

След вероятно повишение на лихвите през септември президентът Лагард трябва ли да подчертае необходимостта от търпение, за да даде време на трансмисията на паричната политика да се прояви, или да запази нагласата за по-нататъшно затягане?

Търпението е важно, но трябва да поставим по-силен акцент върху готовността за действие. Посланието трябва да е ясно: Управителният съвет е готов да действа, особено ако условията се променят съществено.

Споменахте енергийните пазари като ключов фокус. Фючърсните криви на енергийните цени са низходящи, очаква се увеличаване на предлагането на петрол и втечнен природен газ, а средносрочните инфлационни очаквания остават стабилни. Как това се отразява на аргументите за допълнително затягане след септември?

Решението през септември ще даде насока за следващите стъпки, но няма да ги предопредели. Всяко решение трябва да се взема въз основа на информацията, с която разполагаме към съответния момент. В този смисъл октомври остава възможен. Същото важи и за декември. Но всичко ще зависи от постъпващите данни.

След септември кое е по подразбиране – да продължим да повишаваме лихвите, освен ако данните не се влошат, или да направим пауза и да запазим лихвите без промяна, освен ако инфлационните очаквания не се повишат и не се появят вторични ефекти?

След септември няма предварително зададен сценарий.

Как влияят на решенията Ви повишенията на лихвите, заложени в прогнозите? Означава ли включването им, че ЕЦБ трябва да ги реализира?

Не. Пазарните очаквания, които се използват като допускане при изготвянето на прогнозите, са именно допускане, а не ангажимент. Те са важни, защото дават на експертите последователна основа за изготвяне на прогнозата, но не обвързват Управителния съвет.

Доходността по дългосрочните държавни облигации в Европа се повиши рязко заедно с тази по американските държавни облигации. Това основно пренасяне на ефектите от фискалните опасения в САЩ ли е или отразява преоценка на перспективите за инфлацията и паричната политика в еврозоната?

Фискалната ситуация в САЩ има значение, но не е единственото обяснение. По-високата срочна премия в САЩ се пренася върху европейската доходност, но значение имат и вътрешни фактори – перспективите за инфлацията, очакванията за политиката на ЕЦБ, по-високите потребности от публично финансиране и балансът между предлагането и търсенето на облигации.

Разглеждате ли повишаването на доходността по облигациите като непреднамерено затягане на финансовите условия, което ЕЦБ трябва да вземе предвид?

Да. По-високата доходност затяга финансовите условия и трябва да вземем това предвид. Трябва да проследим как се отразява върху разходите по заемите, кредитирането и инвестициите. Ключовият въпрос е как това променя перспективите пред инфлацията.

Каква посока очаквате да поеме Федералният резерв при Кевин Уорш?

Не бих искал да спекулирам. Предстои да видим.

Да се върнем към ЕЦБ. Виждате ли реална опасност ЕЦБ да изостане от необходимото темпо по отношение на инфлацията?

Не смятам, че ЕЦБ изостава. Според мен опасността е да приемем устойчиви инфлационни сигнали за временни, без да разполагаме с достатъчно доказателства за това. Напълно сме наясно, че доверието зависи от това да действаме навреме - преди да са се адаптирали заплатите, цените и инфлационните очаквания.

Засега няма признаци за вторични ефекти. Колко значителен е рискът те да се появят?

В момента не виждаме широкообхватни вторични ефекти. Но в новата среда те може да се окажат по-чувствителни към нов натиск върху инфлацията. Предишният инфлационен епизод все още е пресен.

Ръстът на заплатите се забавя. Няма ясни признаци за широкообхватна спирала между заплати и цени, но данните за заплатите постъпват със закъснение. Ако имаме продължителен период на инфлация над целевото равнище, това ще се отрази върху договарянето на заплатите, маржовете и ценовото поведение на предприятията. Затова трябва внимателно да следим инфлацията при услугите и решенията на компаниите по отношение на цените.

След повишение на лихвите през септември може ли ЕЦБ да повиши лихвите отново дори без признаци за вторични ефекти, просто заради риска те да се появят?

Краткият отговор е да. Вторичните ефекти биха засилили аргументите за действие, но не са предварително условие за следващата стъпка. Ако изчакаме вторичните ефекти да станат напълно видими, може да се окаже, че действаме твърде късно.

Виждате ли риск от загуба на устойчивост на инфлационните очаквания?

На този етап не виждам такъв риск. Но дългосрочните очаквания вече са по-чувствителни към новия инфлационен натиск. Ако имаме продължителен период на инфлация над целевото равнище, това би могло да повлияе върху договарянето на заплатите и дългосрочните инфлационни очаквания.

До каква степен устойчивостта на икономиката се подкрепя от фискалната политика?

Трудно е това да се оцени точно. Тук има две страни. От една страна, фискалната политика подкрепя реалната икономика. От друга, е необходимо да се поддържа фискална дисциплина. Освен това фискалното пространство се различава значително между отделните държави и в много от тях е ограничено. Затова този въпрос трябва да се оценява не само на равнище еврозона, но и на равнище отделни държави.

Главният икономист Филип Лейн и президентът Лагард заявиха, че горната граница на неутралния диапазон сега е около 2.5%. Ако ЕЦБ повиши лихвите през септември, те ще достигнат това равнище. Как се отразява това на Вашата оценка?

Не бих разглеждал 2.5% като някаква прецизна граница. Вероятно това е приблизително в рамките на неутралния диапазон, но неутралното равнище не може да бъде наблюдавано пряко. Ефектът от паричната политика зависи също от разходите по заемите, кредитните условия, пазарната доходност и общото състояние на икономиката. Важният въпрос е дали цялостната позиция на паричната политика е достатъчна, за да върне инфлацията устойчиво към 2%.

Бихте ли подкрепили преминаване към рестриктивна позиция дори без признаци за вторични ефекти?

По принцип, да. Но трябва да вземем предвид множество фактори. Вторичните ефекти биха засилили аргументите за действие, но не са предварително условие.

Следващата седмица се очакват новите данни за инфлацията в еврозоната, като пазарите очакват по-високо равнище. Какво би започнало да Ви безпокои?

Устойчива тенденция в неправилната посока би ме обезпокоила.

Какво би представлявала тенденция „в неправилната посока“? Би ли било притеснително само няколко месеца над 3%?

Не бих искал да посочвам конкретна цифра. Но всяка трайна тенденция, при която инфлацията се отдалечава съществено от средносрочната цел от 2%, би била притеснителна за нас като хора, които определят паричната политика.

Напоследък името Ви се споменава в България като възможен кандидат на предстоящите президентски избори. Можете ли да изключите възможността да се кандидатирате за президент или това е нещо, което бихте обмислили, ако към Вас бъде отправено официално предложение?

Не бих коментирал политически спекулации. Оставам фокусиран върху работата си като управител на Българската народна банка и член на Управителния съвет на Европейската централна банка. Това няма да се промени в обозримо бъдеще.