Трябва ли България да избере страна в сложните отношения между Европа, Русия, САЩ и Китай

"Войната в Украйна продължава да оказва влияние върху отношенията между Русия и Европа, а България трябва по-ясно да определи стратегическата си позиция като член на Европейския съюз и НАТО". Това заяви бившият министър на отбраната Велизар Шаламанов в ефира на „Здравей, България“. 

По думите на Шаламанов Русия провеждала хибридни атаки и в България през последните 10 години, но страната ни не е реагирала достатъчно категорично.

„Всичко тръгва от войната в Украйна“, коментира Шаламанов. Според него Русия не може да спечели конфликта и има вероятност да загуби войната на изтощение, тъй като зад Украйна стои Европа, която разполага със значителни ресурси.

На този фон той подчерта, че България е част от ЕС и НАТО и трябва да съобразява действията си с ангажиментите си към тези съюзи. „Когато става въпрос за икономическото бъдеще, България застава на страната на Китай, а не на Европа. Когато става въпрос за сигурност, България подкрепя интересите на Украйна“, заяви Шаламанов.

Германските служби проверяват сръбска и полска следа в случая с дрона с експлозиви в Лайпциг

Според него тази ситуация крие сериозни рискове за страната ни и е необходимо да бъде определена по-ясна стратегия. Той посочи и отношенията със САЩ като допълнителен фактор, включително във връзка с американските самолети, разположени у нас.

Шаламанов смята още, че Русия не желае преговори за прекратяване на войната.

Журналистът Зорница Илиева определи атмосферата в Европа като напрегната и посочи, че във все повече държави се наблюдава засилване на вътрешнополитическите конфликти.

Тя акцентира върху предстоящите избори в Германия и нарастващата подкрепа за „Алтернатива за Германия“. Според нея резултатите от изборите могат да променят политическата ситуация в страната.

Илиева посочи и предстоящите избори в Мекленбург-Предна Померания, където също се очаква силно представяне на „Алтернатива за Германия“. По думите ѝ ключови ще бъдат изборите в Берлин, които могат да окажат влияние върху политическата съдба на канцлера Фридрих Мерц.

Според журналиста левицата в германската столица също има сериозно политическо присъствие.

Илиева коментира и случая с дроновете, като подчерта, че темата не е нова, но едва сега се поставя по-силно въпросът за евентуална руска намеса. Тя отбеляза разликата между реакцията на Германия и позицията на българското Министерство на външните работи. Докато Берлин е говорил за хибридни атаки, българската страна е изразила солидарност с Германия, без директно да посочва Русия като виновник. „Има моменти, в които е по-добре да се замълчи и тогава става ясно отношението“, коментира Илиева.

По думите ѝ доказателствата за пряка руска намеса засега се свързват основно с намерени руски граждански паспорти, хвърлени на летището в Лайпциг.

Илиева посочи още, че на 20 септември предстоят избори в Русия, а в Германия има редица секции за руските граждани. По думите ѝ след затварянето на част от секциите възможностите на руските граждани да гласуват ще бъдат ограничени, като изключение ще остане Берлин. Това решение вече е било определено от Москва като намеса във вътрешните работи на Русия и пречка пред вътрешнополитическите процеси в страната.

Според Илиева ситуацията е особено сложна, тъй като се развива в момент, в който се обсъжда възможността за край на войната в Украйна. Вместо отношенията между Русия и Европа да се успокояват, дипломатическото напрежение се задълбочава.

Целия разговор гледайте във видеото.

ВСИЧКО ЗА НАПРЕЖЕНИЕТО МЕЖДУ РУСИЯ И ГЕРМАНИЯ ЧЕТЕТЕ ТУК