„Нищо лично”: Как един ветеран от Ирак и Афганистан избра да променя обществото чрез децата

Как бойният автомат може да бъде заменен с детска приказка? Това е историята на Йонко Христов – ветеран от българските военни мисии в Ирак и Афганистан, който след години в армията избира да посвети живота си на децата.

Йонко е бил главен инструктор в мотопехота и разузнаване и около 14 години е подготвял кадри за Българската армия в Националния военен университет във Велико Търново. След три задгранични мисии – една в Ирак и две в Афганистан – той решава да напусне армията.

„Промяната в едно общество трябва да тръгне от децата. Когато променим децата, ги обучаваме и възпитаваме, тогава можем да очакваме трансформация в обществото“, разказа Йонко.

Днес той работи в училище с пансион за деца, които имат потенциал, но не разполагат с необходимите средства, за да го развият. Част от тях идват от трудни житейски ситуации и получават подкрепа не само от учителите, но и от социални педагози и целия екип.

„Нищо лично”: Една жена, която владее 51 занаята

В училището изкуството е един от начините децата да преодоляват трудностите. Те рисуват, участват в различни инициативи и развиват талантите си. За преподавателите най-важни са не оценките, а напредъкът на всяко дете.

Самият Йонко признава, че тежките преживявания от военните мисии са го научили на работа в екип и устойчивост. Днес той използва този опит, за да помага на младите. „Армията не ми беше достатъчна за тази цел и моята мисия. Насочих усилието си към обучението на деца и младежи“, каза той.

Йонко обръща внимание и на влиянието на виртуалния свят върху децата. Според него решението е възрастните да бъдат по-близо до тях и да заменят времето пред екраните с реални преживявания, внимание и разговори.

Училището има нужда и от материална подкрепа – от най-необходимото за децата до средства за оборудване и спортни съоръжения. „Не можем да променим 35 хиляди деца, но тези 35, с които сме се захванали, трябва да довършим тази мисия и да дадем добрия пример“, каза Йонко.

А децата му отвръщат с усмивки, знания и желание да се развиват. Защото понякога най-важната мисия започва не на бойното поле, а в класната стая.

Повече гледайте във видеото.