На първо четене: До 10 000 евро глоба за нарушаване и заобикаляне на санкции на ЕС

Парламентът одобри на първо четене промени в Наказателния кодекс, с които в българското законодателство се въвеждат европейските правила за наказателна отговорност при нарушаване или заобикаляне на ограничителните мерки на ЕС. Законопроектът получи 183 гласа „за“ и 10 „против“. Срещу него гласуваха депутатите от „Възраждане“.

Промените предвиждат в Наказателния кодекс да бъде създадена отделна глава за престъпленията срещу ограничителните мерки на Европейския съюз. За определени нарушения ще могат да се налагат затвор, глоби, а в някои случаи и лишаване от права.

Кабинетът внася промени в Наказателния кодекс - контрабандата става тежко престъпление

Сред действията, които попадат в обхвата на новите текстове, са нарушения на решения за замразяване на пари и други икономически ресурси, забрани за пътуване и влизане на територията на държави от ЕС, както и ограничения за сключване или продължаване на определени сделки.

Предвижда се наказателна отговорност и при неспазване на забрани за финансови услуги, инвестиции, финансиране и приемане на депозити, както и за някои нефинансови услуги - сред тях правни консултации, счетоводство, одит и доверително управление.

Престъпление ще бъде и умишленото заобикаляне на европейските санкции. Такъв случай например би било прехвърлянето на пари или имущество от санкционирано лице или компания към друг собственик с цел ограниченията да бъдат избегнати.

За част от нарушенията се въвежда праг от 10 000 евро. Когато стойността на засегнатите средства, стоки, сделки или икономически ресурси е под тази сума, деянието няма да бъде криминализирано по предлаганите текстове. Целта е по-леките случаи да бъдат разграничени от нарушенията с по-висока степен на обществена опасност.

Европейският парламент въвежда общи определения и наказания за корупцията в ЕС

Изрично е предвидено наказателните разпоредби да не се прилагат за хуманитарна помощ, предоставяна при спазване на принципите на хуманност, неутралност, безпристрастност и независимост. Изключение е записано и за адвокатската дейност при защита и представителство на клиенти в наказателни, граждански и административни производства.

Правосъдният министър Николай Найденов обясни пред депутатите, че проектът е подготвен от междуведомствена работна група. Той подчерта, че срокът за въвеждане на европейската директива вече е изтекъл и Европейската комисия е започнала процедура срещу България за неизпълнение на задължението.

Предложените промени в Наказателния кодекс, свързани с нарушенията на ограничителните мерки на Европейския съюз, предизвикаха различни позиции сред парламентарните групи. Правосъдният министър Николай Найденов обясни, че проектът предвижда обособяването на изцяло нова глава в особената част на кодекса.

„Предлага се създаването на изцяло нова глава в особената част на Наказателния кодекс, в разпоредбите на която са включени всички определени от директивата престъпни прояви, които нарушават ограничителните мерки на Съюза“, заяви Найденов.

Велислав Величков от „Продължаваме Промяната“ посочи, че срещу страната ни вече е започнала процедура за нарушение. По думите му пълното въвеждане на европейските правила е необходимо, за да бъде отстранен проблемът и да бъде ограничен рискът България да понесе финансови санкции.

От „Възраждане“ се противопоставиха на предложенията. Петър Петров заяви, че с тях се прави опит за въвеждане на наказателна отговорност за юридически лица. Той свърза промените и със санкциите на ЕС срещу Русия. „За първи път в историята се опитват да вменят наказателна отговорност на юридическо лице“, заяви Петров, като разкритикува предвидените текстове.

Стефан Арсов от ГЕРБ определи законодателните промени като необходими за въвеждането на ясни правила при неспазване на ограничителните мерки. „Това е необходима стъпка, за да има ясни правила и отговорност при нарушаване на тези мерки“, каза той. Арсов подчерта и значението на предвидените прагове, които според него трябва да предотвратят прекомерното използване на наказателна отговорност.

Надежда Йорданова от „Демократична България“ постави предложенията в контекста на войната в Украйна. „Това е отговорът на нашия общ Европейски съюз спрямо руската агресия в Украйна“, заяви тя.

Различна интерпретация направи Николета Тодорова от „Прогресивна България“. Тя подчерта, че европейската директива не е създадена спрямо конкретна държава. „Транспонирането на директивата не е насочено спрямо една или друга държава“, заяви Тодорова. По думите ѝ членството на България в Европейския съюз носи не само права, но и задължения, които страната трябва да изпълнява.