Любов с чувство за хумор: Мария Касимова-Моасе и Стефан Моасе за живота заедно

Писателят Мария Касимова-Моасе и съпругът ѝ - художникът и фотограф Стефан Моасе разказаха в предаването „На Фокус” с много чувство за хумор как са се запознали, как любовта им е преминала от Париж до София и как общият им живот постепенно се е превърнал в част от историите, които Мария разказва в книгите си.

Двамата се срещат във Facebook покрай общата си любов към кучетата. Мария попаднала на снимка на Стефан с неговото куче и решила, че човек, който се снима с домашния си любимец, вероятно много го обича. „Чакай да го питам какво прави той за неговото куче“, спомня си тя. Така започва тяхната история, която първоначално минава през общите интереси и общия смях. „Беше много забавно и неусетно“, разказва Мария.

„Новите известни”: Как един англичанин се справя с живота в България

Днес двамата живеят заедно в София, но различията между френската и българската култура често са повод за забавни ситуации. За Стефан, който е парижанин, българските навици понякога са любопитни, включително традицията да събуваш обувките си, когато влизаш в нечий дом. „За мен е много странно като парижанин, защото няма в Париж... има малко пръст. Всичко е асфалтирано. Има плочки. Трудно ще изцапаш нещо“, обясни той.

Стефан признава, че българският език не му е лесен, но продължава да го учи. Мария пък се шегува, че нейният френски едва ли някога ще бъде толкова добър, колкото неговият български. Двамата приемат езиковите различия с много самоирония, а именно чувството за хумор се оказва една от важните връзки помежду им.

Стефан работи във визуалните изкуства, докато Мария е писател. Според нея неговата работа изисква много повече пространство и подготовка. „Аз мога да седна с компютъра или с тефтер в ръка и в един ъгъл да си пиша съвсем спокойно. Неговото изисква място, маса, реже неща от вестници, от списания, трупа, има машини, има стелажи, пръска с някакви неща“, разказва тя.

„Чужди у дома, нежелани зад граница”: Защо българи разделиха град във Франция?

Стефан обаче не определя работата си като трудна. Той обяснява, че просто има нужда от време, за да наблюдава, да мисли и да открие своята идея. „Аз съм много бавен човек. Значи, имам нужда от време“, казва той. 

Връзката между двамата естествено намира място и в литературата на Мария. Стефан се превръща в прототип на един от героите в нейна книга. Тя разказва, че не е било трудно да включи него и неговото семейство в своите истории, защото всички имат чувство за хумор и приемат това с усмивка.

Мария обаче не остава само в света на хумора. Новият ѝ роман „Око“ разказва историята на три поколения жени, свързани с един мъж, и преминава през София, Бургас и Истанбул.

Целия разговор гледайте във видеото.