Стефан Белчев: Бюджетът няма да бъде фирма за бързи кредити

Държавата няма да разпределя средства без ясни разчети, а решенията за доходите трябва да бъдат съобразени с икономическите показатели. Това заяви в ефира на "Денят на живо" депутатът от „Прогресивна България“ и председател на парламентарната икономическа комисия Стефан Белчев. Той също така коментира и протеста на КНСБ срещу размера на минималната работна заплата и предстоящите бюджетни политики. 

Искането на синдикатите са възнаграждението да достигне 690 евро вместо предложените 660. Белчев заяви, че протестът не е изненада и защити позицията на управляващите за по-строга бюджетна дисциплина. 

Голям протест и автошествие „За по-високи доходи” блокира центъра на София (ВИДЕО+СНИМКИ)

„Това са хора, чиято работа е да защитават правата на работещите. Но в крайна сметка бюджет 2027 г. няма да бъде като фирма за бързи кредити. Оттук нататък ще има ясни разчети. Няма да се раздават пари на парче. Ще има един наистина строг разчет. Виждате, че Министерството на финансите вече открехна завесата и посочи някои приходни мерки. Чакаме и конкретика за разходите, за да можем да започнем сериозния дебат в Народното събрание“, заяви Белчев.

Председателят на икономическата комисия отхвърли възможността да бъде върнат старият механизъм за изчисляване на минималното възнаграждение, който би довел до размер от 690 евро.

„Тази нова формула вече е гласувана в Кодекса на труда, така че тук имаме четири много ясни икономически критерия, които няма как да върнем назад. Това са покупателната способност, общото ниво на заплатите, темпът на растеж, както и дългосрочната производителност на труда“, посочи депутатът.

Белчев защити предложения размер на минималната работна заплата, като подчерта, че той представлява увеличение спрямо сегашното възнаграждение.

„Защо никой не коментира, че в крайна сметка в момента се предлага увеличение от 6,5% на минималната работна заплата? Тоест от 620,20 евро тя скача на 660 евро. Да, както каза и нашият премиер, на всички ни се иска тя да бъде 1000 евро, даже и над 1000 евро, но в момента това е нещото, с което ние разполагаме“, заяви Белчев.

Големите търговски вериги също може да попаднат в обхвата на планирания данък върху свръхпечалбите. „Разбира се, че работодателите ще кажат, че данъкът върху свръхпечалбите не е добра идея, но в крайна сметка и ние сами виждаме, че има някои сектори в нашата страна, които, дали заради COVID-19, или заради ситуацията след пандемията, се оказаха в доста печеливш сценарий. Тук говорим най-вече за банките, за застрахователите, защо не и за големите търговски вериги. Виждате за какви надценки става въпрос при тях“, заяви председателят на икономическата комисия.

„Още в самото начало знаехме, че над нас тегне един дамоклев меч - от едната страна да са палатките, а от другата - тракторите. Вече виждаме ясни сигнали от хората от синдикатите. Най-вероятно в някакъв момент ще има сигнал и от бизнеса. Но в крайна сметка трябва да имаме последователна политика, предвидими данъци и предвидими разходи, за да можем да кажем, че 2027 г. наистина е благоприятна за нас и да продължим напред“, заяви Белчев по отношение на недоволството, което съпътства фискалната политика на кабинета. 

В разговора беше засегнат и въпросът за сигурността в Черноморския регион и възможните последици от продължаващата война. „Рисковете не се ограничават само здо туризма. Виждате, че всеки ден започнаха да стават инциденти. Тук говорим изобщо за опасност за доставките, които идват по море. За съжаление, ние сме много малки на фона на цялата тази война и наистина трябва да се съобразяваме с обстановката, тоест да участваме заедно с целия блок на НАТО в добрата защита на нашите морски граници“, заяви депутатът.

Валентин Радев: България закъсня с дипломатическата реакция след атаките срещу кораби в Черно море

Белчев посочи, че България трябва да навакса изоставането в разходите за въоръжение и модернизация през предходните години. Според него част от средствата, отделяни за отбрана след присъединяването на страната към НАТО през 2004 г., са отивали основно за заплати, което е ограничавало възможностите за обновяване на военната техника.

Целия разговор гледайте във видеото.