Снимка: iStock
Имената на бивши министри от правителствата на Виктор Орбан, действащ конституционен съдия и редица високопоставени политици се появиха в разсекретените архиви на комунистическите тайни служби в Унгария. Документите бяха публикувани в сряда от правителството на премиера Петер Мадяр, повече от 36 години след края на комунистическия режим.
Разкритията предизвикаха политически скандал, а част от засегнатите отрекоха да са сътрудничили на службите и заплашиха със съдебни действия.
В базата данни са включени десетки хиляди регистрационни документи за хора, свързани с репресивния модел преди демократичните промени през 1989-1990 г. Сред публикуваните имена са бившият външен министър Янош Мартони, бившият финансов министър Жигмонд Яраи, конституционният съдия Андраш Пати, бившият заместник-председател на парламента Шандор Лежак и дългогодишният кмет на Капошвар Карой Сита.
Янош Мартони, който ръководеше унгарското външно министерство по време на първото и второто правителство на Виктор Орбан, фигурира в регистрите под псевдонима „Магашди“. Според документите той е бил записан към подразделение III/II на Министерството на вътрешните работи, отговарящо за контраразузнаването.
Името на Мартони е било свързвано с комунистическите служби и преди. Той обаче винаги е отричал да е подписвал декларация за сътрудничество, да е писал доноси или да е получавал възнаграждение.
В архивите присъства и Жигмонд Яраи, финансов министър между 1998 и 2000 г., а впоследствие управител на Унгарската централна банка до 2007 г. Неговият псевдоним е „Бихари“. Яраи вече е признавал за ограничени контакти със службите. По думите му първоначално отказал да бъде вербуван, но след многократен натиск се съгласил да предоставя доклади на Министерството на вътрешните работи за възприятията към Унгария в чужбина след свои пътувания.
Сред откритите имена е и бившият управител на централната банка Дьорд Шурани, регистриран под псевдонима „Ото“. Засега документите не дават отговор дали той действително е предавал информация на службите.
Един от най-обсъжданите случаи е този на Андраш Пати, действащ конституционен съдия и бивш председател на Националната избирателна комисия. Според публикуваната регистрационна карта на 5 август 1988 г. той е бил записан като секретен сътрудник на подразделение III/III, занимавало се с вътрешнополитическо наблюдение. В документа фигурира псевдонимът „Мартон Кочиш“, а посочената сфера на дейност е наблюдението на младежката среда.
Унгарският Конституционен съд реагира на разкритията, като заяви, че появата на името на действащ негов член в подобен документ изисква изясняване. Институцията ще излезе с окончателна позиция след проверка на всички обстоятелства.
В архивите фигурира и Шандор Лежак - основател на Унгарския демократичен форум, дългогодишен съюзник на ФИДЕС и бивш заместник-председател на парламента. Той остана депутат до април 2026 г. Засега няма достатъчно документи, които да изясняват характера на контактите му с комунистическите служби. Лежак категорично отхвърли твърденията, че е бил техен сътрудник.
Не бях агент, а ме следяха.
Разкритията засегнаха и Карой Сита, дългогодишен кмет на Капошвар, свързан с партията на Орбан. Регистрационните документи сочат, че той е бил вербуван през 1980 г. под псевдонима „Петер Кракус“ и е фигурирал в системата на контраразузнаването.
Сита отрече да е бил агент и заяви, че не е навредил на никого.
В списъците присъства и бившият евродепутат от ФИДЕС Антонио де Блазио. Неговата регистрационна карта е от януари 1985 г., когато е работил като преподавател. В нея е посочен псевдонимът „Антал Магаш“. От наличния документ обаче не може да се установи дали е извършвал реална агентурна дейност.
Отварянето на архивите беше едно от предизборните обещания на Петер Мадяр, чиято политическа победа през април сложи край на продължилото години управление на Виктор Орбан.
След 36 години най-накрая изпълняваме едно от основните обещания на смяната на режима през 1990 г.
Според премиера продължителното ограничаване на достъпа до документите е позволявало те да бъдат използвани за политически натиск, изнудване и манипулации.
В електронната база са публикувани регистрационни картони на сътрудници, дневници за вербуване и информация от магнитни носители. Данните обхващат приблизително 58 000 души. Гражданите вече могат да търсят по имена и агентурни псевдоними.
До 25 февруари 2027 г. правителството планира да публикува и приблизително 10 000 запазени досиета за вербуване. Те могат да дадат допълнителна информация за обстоятелствата около отделните случаи.
В публикуваните досега документи не е открито името на бившия премиер Виктор Орбан, въпреки появилите се преди разсекретяването слухове. В регистрите не фигурира и Петер Медьеши, чиято работа за комунистическите служби предизвика политически скандал през 2002 г.
Редактор: Георги Иванов
