Гари Олдман - бунтовник с кауза

Вдъхновение, бунт и преоткриване са трите думи, които най-добре резюмират вече почти 40-годишната му кариера. Той е героят на десетки култови ленти и любимец на критиците, но въпреки това самият той остава все така енигматичен, сдържан и здравословно дистанциран от врявата и безумието на Холивуд. В навечерието на най-добрата му роля досега – в “Най-мрачният час“, Дейвид Томсън се пита кой е истинският Гари Олдман и какво му предстои оттук нататък?

Може ли актьорът, прочул се с образите на Сид Вишъс, Джо Ортън и Дракула, наистина да изиграе величествения Чърчил? Един кратък ретроспективен поглед в историята показва, че този велик политик не е започнал пътя си особено величествено. Когато 65-годишният Чърчил става министър-председател през май 1940 г., вероятността да запише името си със златни букви в световната история не изглежда никак голяма. Лидерите на Консервативната партия гледат на поемането на този висш пост от Чърчил, след дискредитирания Невил Чембърлейн, като на доказателство за отчаянието и неминуемия крах, който грози Великобритания. Някои от тях дори кроят планове да го отстранят. В такъв момент властта може да бъде нож с две остриета.

Гари Олдман има много по-добра репутация от тази на Чърчил в началото на политическата му кариера, но това не значи, че той някога е бил глезеното дете на Холивуд. Не се опитва да мине за чаровен сърцеразбивач като Джордж Клуни или за безупречен джентълмен като Бенедикт Къмбърбач. Олдман никога не е имал за цел да изглежда като част от висшето общество. Дори маниерите му не са твърде английски, защото е прекарал по-голямата част от живота си в Ел Ей и предпочита да играе американци, особено ако са психопати кати Лий Харви Осуалд в “Джей Еф Кей“ (1991). Преди да изиграе Джордж Смайли в “Дама, поп, асо, шпионин“, най-близката среща на Олдман със заветната статуетка е като Сид Вишъс. Ужасените членове на Академията, разбира се, не му я присъждат, тъй като търсят по-изтънчена и нюансирана актьорска игра.

От десетилетия Олдман е смятан за впечатляващ актьор, но и такъв, който се води не толкова от напътствията на режисьорите, с които работи, а от собствения си първичен инстинкт и вдъхновение. Филмите му, в които играе, са изключително разнообразни, но той рядко е звездата, около която се върти всеки от тях. Тези, в които е в главната роля, нямат особен касов успех, защото той няма нищо общо с типажа на всеобщ любимец. Шеговито казано, името му продава билети точно толкова добре, колкото той се държи по светските предавания, в които имат неблагоразумието да го поканят. Никой кастинг агент няма да ти каже: “Намери ми някой като Гари Олдман“, защото Олдман просто няма аналог в Холивуд. Той с удоволствие се губи в джунглата на многото си коренно различни роли. Няма как да му бъде поставен етикет или да бъде вкаран в някоя удобна категория. Образите, които създава на екрана, са толкова живи и пълнокръвни, че личността на актьора зад тях остава скрита и неуловима.

Олдман никога не е правил нищо, за да бъде любимец на зрителите или от киноиндустрията. Възхищението от таланта му го кара да се чувства неудобно и той продължава да избягва старателно интервютата и всяка друга форма на публична изява. Той е бунтар, на когото не му пука за филмовите награди и репутацията, с която се ползва в бранша. Нещо от тази нагласа се е просмукало и в превъплъщението му като Чърчил. Неговият Чърчил е емоционална развалина – на плещите му тежи тежката задача да спаси нацията, но самият той е човек, който отчаяно се нуждае от спасение.

Кой е истинският Гари Олдман? Да започнем с това, че е роден на 21 март 1958 г., само три години след като обърканият и тежко болен Чърчил се оттегля от поста министър-председател. Лондон, по чиито улици расте Олдман в края на 50-те, все още носи белезите от Втората световна война и странното проклятие на победата: пораженията от бомбардировките още се виждат с невъоръжено око, храната е с купони, а мъжките дрехи са в различни нюанси на сивото. Картината се допълва от факта, че бащата на Олдман е моряк, преквалифицирал се в заварчик и малко по-късно зарязал семейството. Със своя отсъстващ баща-алкохолик, Гари Олдман е типичен син на работническата класа от Югоизточен Лондон (много преди той да стане скъпият район, който е днес). В онези времена британското кино е под знака на имена като Дърк Богард, Джак Хокинс, Доналд Синдън и Ричард Тод. Ерата на грубия реализъм все още предстои, макар че влиянието на поколението на сърдитите млади мъже в лицето на Джон Озбърн, Харолд Пинтър и Том Стопард се усеща все по-силно. На Острова настъпва ерата на актьорите от работническата класа – Албърт Фини, Том Кортни, Робърт Шоу, Питър О‘Тул и Майкъл Кейн. Гари е на пет, когато The Beatles завладяват радиостанциите и сърцата на младите англичани.

Целият текст можете да прочетете в новия брой на българския Esquire.

В очакване на церемонията по връчването на статуетките на Академията феновете на качественото кино могат да се насладят на премиерните заглавия и звездните филмови ленти на "Треска за Оскари"  - всяка вечер от 21.00 ч. само в ефира на KINO NOVA.