Цеца Величкович - за живота след аплодисментите, за семейството, внуците и музиката

След два последователни концерта в София през март, Цеца Величкович се връща у нас – този път за голяма среща с българската публика на 7 ноември в София. Но преди отново да излезе под светлините на сцената, тя говори пред NOVA за живота след аплодисментите – за славата и цената ѝ, за хората, които остават до теб по пътя нагоре, за семейството, внуците и една съвсем лична българска следа в живота ѝ.

На 15 години записвате първия си албум. Ако днес пред Вас седне 15-годишната Цеца – ще я познаете ли?

Да. Това беше едно момиче, което имаше мечта да стане това, което съм аз днес. И мисля, че не съм прескочила нито едно стъпало. Вървях стъпка по стъпка до днешния ден. И много се гордея с кариерата си. Гордея се и с онова 15-годишно момиче, което имаше здравословна амбиция и вярваше в това, което иска да прави. Вярваше, че ще бъде качествена и успешна.

Цеца, след толкова години на върха, кое е нещото, което славата така и не успя да Ви научи?

Славата ме научи просто да разпознавам хората. Искрените и неискрените. Особено когато си горе, на върха, всички ти говорят най-хубавите неща. Постоянно ти казват, че животът е розов. Не. Аз живея нормално, когато прожекторите изгаснат и когато сляза от сцената. Живея абсолютно нормално, заобиколена от семейството и приятелите си. А славата като слава има своите предимства и недостатъци. Едно от предимствата е, че благодарение на славата срещаш прекрасни хора, качествени хора, по целия свят. Но има и недостатъци. Нямаш никакъв личен живот, нямаш обикновен начин на живот. Но това е нормално, когато си известен и всички те разпознават. На мен например това никога не ми е пречило, защото аз съм искала да живея този живот. А славата ме научи и на много други неща - да знам как да се защитавам, да пазя себе си, да умея да преценявам хората, да знам с кого и по какъв начин да общувам.

Лепа Брена: Ванга предсказа, че ще се върна в България

Кога за последно някой Ви каза „Не!“ – и как реагирахте?

Моят внук. Казвам му „Ела да те целуна.“ А той ми казва „Не.“ Аз му казвам: „Какво значи „не“? Ела тук!“ Нека бъде внукът ми. За друг не се сещам да ми е казвал „не“.

Вие сте близка с внуците?

О да!

А Каква баба сте?

Супер! Аз съм нетипична във всичко. Бях нетипична и като майка. Нетипична съм и като баба. Само че като майка бях по-строга, разбира се. А сега като баба позволявам на внуците си всичко. Родителите възпитават децата. Не бабите и дядовците. Нали така?

А готвите ли на внуците?

Аз не готвя. Не защото не мога. Всеки може да се научи. Не готвя, защото нямам любов към това. Ако не бях това, което съм, вероятно щях да готвя. Ако бях една нормална, обикновена жена, която не се занимава с публична професия, сигурно щях да готвя за децата си – закуска, обяд, вечеря, за цялото семейство. Но като цяло, ако съм в ситуация, в която не ми се налага да готвя, не готвя. Просто нямам любов към това.

Имате песни, които хората знаят по-добре от собствените си спомени.

Има песни, които моята публика много обича. Особено ако говорим за българската публика. „Trepni“. „Zabranjeni grad“. „Pile“. „Maskarada“. „Lepotan“. Има много песни. Ако ми се случи да блокирам и да не мога да се сетя за текста, публиката пее всичко. Всичко знаят.

На сцената сте Цеца пред хиляди хора. Коя всъщност е Цеца не пред хората, а сама със себе си?

Деспина Ванди: В личния свят на гръцката суперзвезда

Няма голяма разлика. Аз съм това, което съм – и на сцената, и извън нея. Това е моят весел дух, моята енергия. Много хора казват – и голямата ми харизма. Но аз просто обичам хората. Независимо дали съм на сцената или извън нея, в личния си живот аз обичам хората. Обичам весели хора. Обичам около мен да има весели хора. Обичам да се смеем. Аз винаги съм усмихната. Така че няма някаква голяма разлика. Единствената разлика е, че когато съм на сцената, аз съм горе, а хората ме гледат отдолу. Иначе навсякъде съм една и съща.

След толкова години кое е по-опасно за един голям артист – да се промени прекалено много или да остане същият?

Аз не съм се променила. Никога няма да мога да разбера хората, които стават известни и след това се променят. Забравят хората, с които са започнали. Забравят покрай кого са минали, докато са изкачвали стъпалата към успеха. Защото един ден, когато тръгнеш обратно надолу, отново трябва да минеш покрай всички тези хора, които си наранил или си забравил. Животът поставя всичко на мястото му. Аз не съм се променила. Останала съм същата. И когато се върна в моето родно място – Житораджа, където съм родена, макар че повече от 30 години не живея там, с всички хора, които разпозная, се поздравявам и разговарям. Това е част от мен. Това съм аз.

През март София Ви поиска два пъти. Какво трябва да направи една публика, за да изненада Цеца?

Българската публика винаги е умеела приятно да ме изненадва. За мен е достатъчно хората да дойдат в добро настроение, да пеем заедно и да бъдат усмихнати и весели – точно такива, каквито ги познавам .А аз от своя страна искам да им изпея песните, които най-много обичат. Това е всичко, което бих искала – да дойдат с големи усмивки, щастливи и готови да се забавляваме заедно. Винаги има прекрасна атмосфера. Винаги има прекрасна енергия. Винаги има страшно много емоции. Винаги много се радвам, когато пея пред българската публика. Наистина много се радвам.

Ако Ви кажа: „Дайте ми една причина човек, който вече ви е гледал на живо, да дойде отново в София“ – каква е тя?

Ами, аз вече дори не знам колко пъти съм пяла в България. Пея в България още от 15-годишна, още когато издадох албума, в който беше песента „Lepotan“. Българите веднага приеха тази песен. Тогава за първи път имах и турне в България – обикалях различни градове с този албум и пеех „Lepotan“. Вече дори не знам колко пъти съм имала участия в България. И всеки път се радвам отново. И всеки път идват страшно много хора.

Българите пеят песните Ви на език, който много от тях дори не говорят. Какво трябва да има в една песен, за да няма нужда от превод?

Българите не говорят сръбски, но разбират доста. И пеят всичко – на сръбски. Когато обаче ги попитате нещо, свързано с мен, те отговарят на английски. Но мисля, че разбират сръбски именно чрез песните. Слушат Шабан, слушат мен, Кеба, Брена, Драгана, Миле Китич, Бобан Здравкович.
Не знам кой от тях е най-слушан в България, но знам, че много хора слушат сръбска музика.
Например моята кума е българка. Казва се Валентина, но има роднини и в Сърбия. Тя говори малко сръбски, малко български. Аз покрай нея уча български, а тя учи сръбски. Тя ми казва, че много българи разбират текстовете на сръбските песни и обичат сръбската музика.

А днес какво може да направи Цеца истински щастлива извън сцената?

Времето със семейството ми. Времето с приятелите ми. Някое хубаво пътуване с приятели. Това ме отпуска и релаксира. Обичам да пътувам с приятелите си. Много обичам, защото страшно много се смеем. Винаги ни е хубаво. Това по някакъв начин ме изпълва.

Какво ще кажете на нашите зрители, които нямат търпение да Ви видят?

На всички зрители на NOVA искам да пожелая да бъдат част от моя спектакъл в „Арена 8888 София“. Да дойдат с усмивки, с пълни сърца и много емоции. Да създадем заедно нови снимки, нови спомени и нови емоции. А аз ви обещавам страхотно изкарване. Ще се видим!

NOVA е медиен партньор на концерта на Цеца Величкович.