Опитът с България разобличава твърдението за пречистващия ефект на еврочленството

Корупцията в България е раково образование в политическото тяло на Евросъюза, което само ще става по-сериозно, пише в коментарен материал, публикуван от британския вестник „Индипендънт”. Българският опит разобличава лъжата в твърдението на ЕС, че има трансформиращ, пречистващ ефект върху политиката в новите страни-членки, твърди авторът на статията Питър Попам.  

 

Самозапалилият се Пламен Горанов и другите четирима активисти, които посегнаха на живота си по подобен начин през февруари и март, постигнаха онова, което не успяха годините на мъчителен и скъп надзор от страна на Европейския съюз преди присъединяването на България – хвърлиха силна светлина върху гнилото състояние на българската политика и я накараха да се промени.

 

България и Румъния преминаха през всички ходове на отхвърлянето на комунизма след падането на Берлинската стена, но реформите бяха козметични и по-голямата част от партийната номенклатура успя да се задържи. Нищо значимо не се е променило оттогава и днес този добре окопан и прогнил елит доминира парламента и икономиката в двете страни, точно като в доброто старо време. Неговите представители заплашват медиите, предполага се и че са в един отбор с организираната престъпност.

 

Това е един сериозен проблем за ЕС, тумор в политическото тяло на съюза, който ще се разраства с времето, пише на страниците на авторитетния британски ежедневник. Един от най-силните пропагандни мотиви на Евросъюза е, че когато се разширява оказва трансформиращ ефект върху новата държава-членка, че не само наелектризира икономиката й, но пречиства политиката й и налага съвременни ценности на обществото й. Българският опит обаче доказва, че това твърдение е неубедително. Брюксел не успя да стартира радикалната реформа в България и Румъния, когато имаше лостовете за това.