Проучване сочи, че българите най-често чуват езика на омразата по телевизията, а най-рядко – в интернет
Често сме свидетели на агресивен и омразен език срещу етнически, религиозни или сексуални малцинства, показва проучване. По-опасно се оказва обаче впечатлението в някои хора, че престъпленията срещу малцинствата са по-оправдани в сравнение с престъпленията срещу българи.
Според запитаните в проучването най-често чуваме езика на омразата по телевизията - и то много повече отколкото в магазините, кафенетата, градския транспорт или интернет.
„Част от отговорността на медията е да даде политическия дебат със всичките му лица и позиции, но за сметка на това персоналната отговорност е важна”, обясни председателят на Съвета за електронни медии – Георги Лозанов.
Иванка Иванова от институт „Отворено общество” е на мнение, че мнозинството от хората правят разлика между това, което можеш да кажеш вкъщи, и това, което можеш да кажеш публично пред хората. Това показват и данните от проучването.
Според запитаните най-често политиците са носители на езика на омразата, следвани от журналистите и близките ни.
„Има няколко много агресивни говорители, които непрекъснато вървят по основните медии и използват език на омразата. Това създава у средния гражданин впечатление, че това говорено е широко разпространено и е допустимо”, коментира Иванка Иванова от „Отворено общество”.
Според Георги Лозанов, тъй като речта на омразата и нейната агресивна форма са престъпление, е необходимо и съдействието на правораздаващите органи. В България обаче трудно се разбира, че и езикът може да бъде престъпление, подчертава председателят на СЕМ.
И не на последно място - на въпроса колко редовно самите ние говорим агресивно, най-често отговорите са никога и много рядко.
Репортер: Златина Зехирова
