Асен Йорданов има шарен живот, сред любопитните факти около него е това, че е бил женен за агентка на ДС, която го следи
Мафия, мутри, рекет, контрабанда, незаконна приватизация, заменки. Дюни гейт, Корал, Карадере, Ропотамо. Списъкът може да продължи, но трудно ще го изчерпаме. 20 години разследващият журналист Асен Йорданов бърка там, където други не смеят.
Зад десетките журналистически награди и черния колан по карате се крие обаче една непозната история. В нея се преплитат една неосъществена любов, драконово леговище и стадо биволи. За да я научим обаче, трябва да напуснем Бургас.
Тръгваме без да знаем точно накъде. Асен ни води. Пътуваме към западната част на Странджа, където той прекарва пет години от своя живот. От 1987 до 1992 година. Връща се в тази част на планината рядко. Но не защото няма време.
„Тежко ми е, че не съм там в момента. Много спомени свързвам с това място”, разкрива Асен.
Пътят през планината е пуст. А за неподготвеното око пейзажът е монотонен. Но не и за Асен. Настоява да спрем при едно дърво.
Преди години тук е имало огромен дъб. Местните смятали дървото за свещено, защото според легендите в корените му се хранили Господ и Архангел Михаил. Докато Асен живее в планината, пада гръм и дъбът е изпепелен.
От пепелта изниква ново дръвче. Затова то е и единственото в Странжда, около което има ограда.
Две години преди да избере планината, Асен се жени за любовта на живота си. Тя е актриса. Но оказва се, освен на сцената – играе и в живота. Случайно журналистът разбира, че жената до него е агент на Държавна сигурност. А целта й е не да го обича, а следи…
Асен рядко се връща в миналото. Но когато го прави, то е без съжаление. Разбрал е, че някои рани не се лекуват. Разбрал е също, че от тях не се умира. И днес знае – след като загубиш една любов, след нея неизменно идва друга.
