Избори от старо време

Онези, които имат договор с държавата, нямат право да бъдат депутати, а собствениците на публични домове, просяците и ромите пък не могат да са гласоподаватели. Това са само част от правилата, по които са се провеждали избори преди 100 години в България. Още тогава е имало мъртви души в избирателните списъци. 

Парадоксалното е, че в Указите от началото на 1900-ната година и дума не се споменава за жените. Тях няма да ги видите на опашките пред секциите, защото те не фигурират нито сред имащите право да гласуват, нито попадат в графата - без права. 

„Жените просто по силата на традицията не биват допускани да гласуват”, обяснява историкът Светослав Живков.

След 1937 - 1938, когато вече имат право да гласуват, то пак не важи за всички. 

„Само омъжените, разведените и вдовиците. Неомъжените не. През 1938-а те не са се доказали като жени", обяснява историкът. 

Освен жените за 20-тото Народно събрание не могат да гласуват и „осъдените, работещите в друга държава, задържаните, съдържателите на блуднишки домове, просяците и циганите, които нямат местожителство”. 

„Това е от 1901 година. Тезата е, че бедният човек лесно ще си продаде гласа. Циганите пък участвали в хайки, биели избиратели и целта на тази мярка била да се държат по-настрани”, обяснява историкът. 

Не е можело да бъдат избирани за народни представители и лица, които имат договор с държавата , военните, духовниците, държавните чиновници и кметовете.

Още от тогава стои въпросът за конфликта на интереси и дали бизнесменът - депутат ще работи за себе си, или за всички?

Българската избирателна система може да се похвали като една от първите, въвела пропорционалното гласуване още през 1912 година. До 9-ти септември е било задължително гласуването за мъжете. 

Повече по темата гледайте във видеото!