Това е едновременно повод за радост и за размисъл, вижте защо
България е в челните места по износ на слънчоглед и сред първите 11 в света по износ на пшеница. Това показват данните на Агенцията за насърчаване на малките и средни предприятия. Зад тези данни стоят 5500 български фирми.
Само за последната година експортът на стоки от хранително-вкусовата ни промишленост се е увеличил с 10%, а прогнозите са нивата да се запазят такива и през 2014 г.
Най-големият пазар за нашите продукти са страните от Европейския съюз.
Топ клиент за месните ни продукти е Франция. Когато говорим за износ на български консерви - основният ни партньор е Германия. Най-големият клиент за слънчогледа ни е Гърция, а най-запалените любители на българското вино са в Русия. Българското кисело мляко пътува към Япония, а саламуреното сирене - за далечна Австралия.
И под американското небе могат да се намерят много продукти от българската трапеза, включително и супа топчета, туршия, липов чай и българско сирене.
„Почти всичко, което е в магазина, е от България. Имаме и полски стоки, но българинът предпочита българска стока, която е внесена от България”, обяснява Христина Христова, която е мениджър на хранителен магазин в Чикаго. Именно оттам пазарува и българинът Траян Милушев - за да започне деня си по български, макар и в Америка. Оттам той си купува сирене, домати, краставици и нещото, което му липсва най-много – българска лютеница.
Румен Симов е управител на завод за консерви в България. Помни добре времето, когато основен клиент за нашите стоки, са не Европа и САЩ, а Съветският съюз.
„Може да се каже, че съм малко като живата история, защото може би 37 години продавам консерви”, шегува се Румен Симов. По негови думи обаче, днес бизнесът с консерви съвсем не е това, което е бил преди. Така, докато през 89-а година страната ни е произвеждала 100 пъти повече консерви - плодови и зеленчукови, отколкото сега. Причината за негативната статистика е, че няма достатъчно български плодове и зеленчуци заради слабото, според Симов, подпомагане на производителите им. Иначе нашите консерви се купуват основно от българи, руснаци, арменци и грузинци.
„Не можем немеца да го накараме да яде имамбайълдъ”, убеден е Румен Симов. Подобен е и опитът на Христина Христова – чужденците, които са й клиенти, са сърби, руснаци, поляци.
Заради новите предизвикателства на пазара, фирмите трябва да са особено гъвкави, смятат от Агенцията за насърчаване на малкия и среден бизнес. Чудесна ниша, оказва се, са биопродуктите като билки, чайове, млечни продукти, мед и други.
А българският мед се търси в цяла Европа. Доказателство за това са и думите на Ангел Ангелов, който от 30 години отглежда пчели край Шумен. Пчеларят е изпращал мед на много места - в Италия, Германия, Франция и не само. Твърди, че българският мед е на много високо ниво и че с него дори подобряват по-лошия мед от Китай.
За да вървят нещата добре обаче важно е не само качеството, но и да има повече сигурност за бизнеса.
„Бизнесът иска среда, която е спокойна, в която да строи своите планове и тези планове да бъдат доста по-дълги от следващите парламентарни избори. Фирмите разчитат много на международните изложения, където да покажат качеството на продукцията си”, на мнение е Евгений Иванов от Агенция за малкия и среден бизнес.
Връщайки се обаче към факта, че сме добри в износа на слънчоглед и пшеница може да се радваме, но в същото време това е повод и за размисъл. Защо изнасяме суровини, а не продукти от тях и дали така печалбата, която остава в България не е много по-ниска, отколкото тази в страната, в която сме изнесли слънчогледа? Там са произвели олио. За същата тази бутилка са били ангажирани много повече работници. Те ще похарчат заплатите си в чужбина, а не в България - там, където е олиото, а не където е слънчогледът.
