Междувременно държавата започна подготовка за отпадането на тайната на осиновяването

 

Държавата започва подготовка за отпадането на тайната на осиновяването. Всяка година около 100-150 осиновени мъже и жени искат от съда произходът им да бъде открит и получават отказ. 

 

Пламен чака половин век, за да се срещне със своите братя и сестри. Събират се за първи път всички заедно в  ресторант в покрайнините на Шумен. От малък подозира, че е осиновен, разбира го със сигурност в казармата. Осиновителите му приемат болезнено темата и затова чак след смъртта им започва да търси биологичните си родители и успява, въпреки че институциите не му помагат.

 

„Пречеха ни по всякакъв начин. Окръжният съд в Шумен ни отказа достъп до делото за осиновяване, а след това и Апелативният съд във Варна ни отказа поради липса на важни обстоятелства”, разказа Пламен.  Докато бори бюрократичната машина, неговите неосиновени общо пет братя и сестри също го търсят.

 

„До последно се грижих за майка ми, тя почина буквално в ръцете ми и каза като завет: „Намерите ли ги, няма да ги отхвърляте”, призна сестрата на Пламен, Рада. Тя не забравя думите на майка си - майката, дала за осиновяване три от осемте си деца - момиченце и близнаци момченце и момиченце.

 

Пламен е един от близнаците. Брат им Георги не е даден за осиновяване, днес е благодарен, че са се открили. „Аз имам син, а той има дъщеря, утре те могат да бъдат мъж и жена. Какво правим тогава?” , попита Георги.  Категоричен е, че трябва да отпадне тайната на осиновяването, защото не всички имат техния късмет.  В това твърдо вярва и Рада и именно затова те разказват толкова личната си история.