Той издъхнал на 25-годишна възраст след пет години, прекарани в пещера край Рилския манастир

На 18 август Българската православна църква отбелязва Успение на Свети Иван Рилски.
Един от най-почитаните от българите светци е роден около 876 г. в село Скрино, Кюстендилско, в подножието на Осоговската планина. Произлиза от скромно семейство, като отрано имал склонност към монашеския живот. Още тогава той придобил образование, като се запознал със светите книги, в които търсел мъдрост и спасение.


На 25-годишна възраст, след като раздал оставеното от родителите му наследство на бедните, Иван се оттеглил от светския живот. Отначало се подстригал за монах в близка обител (вероятно манастира „Св. Димитър" под връх Руен). Търсейки подходяща среда за уединение, той пребивавал на различни места (край Земен, на южния склон на Витоша и т.н.), докато най-накрая се установил във "вeликата Pилска пустиня", където по-късно създал Рилския манастир.
Рилското монашеско братство възникнало към 30-те години на X век. В него участвали последователи на Свети Иван Рилски. В своя „Завет" светецът наставлявал монасите да се отдадат на „съвършена бедност и възвишено смирение" в името на Христовата вяра по българските земи. 


След пет години, прекарани в уединение в пещера край Рилския манастир, на 18 август 946 г. Свети Иван Рилски тихо угаснал за греховния земен свят.

 

Той бил канонизиран за светец скоро след смъртта си, а мощите му били пренесени в Средец (София) по заръка на цар Петър. Тогавашните българи били благодарни на Бога, че такова „всесвето светило на света” е просияло именно на българска земя. Той бил славен редом със Св.Св. Кирил и Методий. Светите мощи били положени отначало в църквата „Св. Георги", след това - в дървения храм „Св. Лука", а към средата на XII век - в новоизградена църква на името на светеца.


В Средец мощите му останали до 1183 г., когато нахлулите в пределите на Византия унгарци ги отнесли в своята столица Естергом (Гран). По силата на мирния договор с империята те ги върнали през 1186 г.


През 1194/1195 г., когато Средец бил освободен от войските на цар Асен I, светите мощи на рилския чудотворец били тържествено пренесени в столицата Търново.
През 1469 г. рилските монаси получили разрешение от султана да върнат мощите на своя патрон обратно в Рилския манастир, където се намират и до днес.