Министърът на финансите Владислав Горанов представи основните параметри

Депутатите от три парламентарни комисии приеха на първо четене Бюджет 2020 г. Пред народните представители от Комисията по бюджет и финанси, Комисията по труда и социалната политика и Комисията по здравеопазване министърът на финансите Владислав Горанов представи основните параметри на бюджета за догодина, предаде БТА.

Очакваният макроикономически ръст за периода 2020 - 2022 г. е около 3,3 процента за всяка от прогнозните години, отбеляза той и изтъкна, че прогнозата е за запазване на икономическия растеж. Според прогнозата на финансовото министерство се очаква забавяне в стойността на инфлацията от около 2,1% годишно, спад на безработицата до 4% в края на прогнозирания период.

Министър Горанов отчете, че се запазват целите за постигане на балансирано бюджетно салдо.

Бюджет 2020 - колко и за кого?

"Минималният размер на фискалния резерв предлагаме да продължи да се поддържа в размер на 4,5 млрд. лв.", каза той. "Предлагаме общите приходи на консолидираната фискална програма да възлязат на 46,826 млрд.лв", отбеляза Горанов и посочи, че също толкова са и разходите.

"Чухме много критики по отношение на фискалната рамка за 2020 г. Бих окачествил липсата на изненади във фискалната рамка като добра новина. Това показва, че благодарение на усилията на мнозинството, подкрепящо правителството, ние успяваме за пръв път от доста години да поддържаме предвидимост в политиките, които сме заявили още в началото на нашия  управленски мандат", посочи финансовият министър.

По думите на Горанов естествено най-големият акцент е образованието, което получава 610, 1 млн. лв. повече. Близо половин милиард повече е насочен за здравеопазване, ръстът на пенсиите също е значително число. Нарастват с близо 200 млн. лв. социалните помощи и обезщетенията. Разходите за отбрана по предложение на правителството нарастват с 201,7 млн., с което възлизат на 1,61% от БВП.

Министър Горанов каза, че се очакват 450 млн. лв. приходи за периода на действие на тол системата. По думите му оценките за увеличение на осигурителните вноски от промяната на минималната заплата и минималните осигурителни прагове и доход са за повече от 106 млн. лв.
В разходните политики най-съществена оценка е политиката за увеличение с 10 на сто на разходите на персонал в бюджетната сфера и увеличение на минималната работна заплата. Тук очакваме 624,8 млн. лв. повече, каза финансовият министър.

За увеличението на разходите за педагогически персонал е предвиден допълнителен разход 360 млн. лв. За увеличението на разходите за лицата, осигурявани от държавния бюджет средствата са 96 млн. лв., информира Горанов.

Той коментира, че финансирането на дейностите по възпитание и обучение на деца и ученици възлиза като разход в размер на 2,651 млрд. лв., в това число 360 млн. лв. допълнителни средства за увеличение на заплатите на учителите. Добавени са и 54,5 млн. лв. за непедагогическия персонал. Други 561 млн. лв. са за стипендии, учебници, разходи за транспорт.
Финансовият министър отчете, че минималната заплата за педагогическите специалисти през 2017 г. е била 600 лв., а през 2021 г. се очаква тя да достигне 1255 лв.

Очаква се догодина минималната работна заплата да бъде в размер на 610 лв. "Продължаваме да следваме желанието средната работна заплата за страната да достигне 1500 лв. Такива послания излъчваме към бизнеса. Отдавна сме казали, че "България - евтина дестинация за предлагане на работна сила" вече не е модерно. Затова за поредна година предлагаме увеличение на заплатите на заетите в бюджетната сфера в размер на 10 процента", каза още той.

Новините на NOVA - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК.

  1. Получавайте най-важното от деня в пощата си

    Имейл адрес