Коментар на КРИБ по проекта за държавен бюджет за 2021 г.
Своята позиция изложи изпълнителният директор на Конфедерацията Евгений Иванов
Днес приключи заседанието на социалните партньори за предложения от държавата бюджет за следващата година. Каква е позицията на КРИБ като национално представителна работодателска организация и какви са притесненията, коментира изпълнителният директор на Конфедерацията Евгений Иванов.
- Това на практика е втори разговор за пари, защото първият беше по време на първата вълна на COVID-19. Тогава всички дружно искаха – дайте да харчим, дайте сега кесията да помагаме на всички, да дадем на калпак и за бизнеса, и за домакинствата. Ние тогава бяхме против. Аргументът беше железен и за огромно наше съжаление се оказахме прави, защото тогава казахме – чакаме втора вълна, трябва да имаме запас и възможност да дадем тогава. По тази причина подкрепяме бюджета, защото това е единственият възможен бюджет в криза като сегашната. Тя е огромна, не чука на вратата, а вече вилнее в къщите. Затова подкрепяме бюджета. Дори смятаме, че ако се извадят разходите за всичко, свързано с борба с коронавируса, той ще бъде почти балансиран. Няма да имаме този дефицит, ще бъдем в рамките на допустимото. В крайна сметка и домакинствата няма да получат тези пари, които трябва и следва. Затова за нас е по-добре да се започне в някакъв момент. Изхождайки от непрекъснатото говорене, България е най бедната страна с най-ниските пенсии и заплати, отнякъде трябва да се тръгне. Сега е моментът да тръгнем. Хората имат нужда, трябва да мислим за онези в най-тежко положение. Затова ние подкрепяме правителството в желанието му да помогне на всички най-засегнати. Това, че един много добре организиран хор от тези, които преди коментираха – „дайте сега да даваме”, сега казват – „не, не трябва да даваме”. Тази позиция ни кара да мислим, че сме прави, защото това са обичайните заподозрени: опозицията, хора, които искат да влязат във властта на всяка цена, тоест те искат криза, да падне правителството и да дойте техният ред, само че без избори, без легитимация кой-кой е и дали има нужната подкрепа. Сега, това е общата оценка за бюджета, но не сме съгласни с части за общественото осигуряване. Например, пак административното повишаване на минималните осигурителни доходи и запазването на този подход. Имаме споразумение с държавата, че това ще изчезне. Тази година можем да преглътнем. За догодина обаче със синдикатите работим много активно по изработване на механизъм за определяне на минималната заплата. Тогава вече няма да има и модове, няма да има и минимална работна заплата, определяна от министъра на финансите. Разглеждаме тази година като преходна. Дразни ни много запазването на плащането на трите дни болнични от работодателите. Не по малко ни дразни и преразпределението, което се запазва, дори се повишава през държавата над 40%. Можехме да търсим някакво решение, но пак казвам - гледаме на годината като преходна.
Приемате ли точките, по които няма съгласие, защото осъзнавате, че се работи в извънредна ситуация?
- Абсолютно. Точно това ни кара да мислим, че ако не го подкрепим сега, влизаме в криза – политическа, не само медицинска и COVID-криза. Тогава вече става много по-лошо. Няма да има кой да определя какво правим и какво - не. Вижте какво става в болниците, вижте какво става в здравеопазването. Приказките бяха – „много давате за здравеопазване, много давате за хората на първа линия и те изчезват”. Не само, че трябва да се дава, а трябва да се предвиждат средства за тяхното опазване, не само за насъщния, не само за това, че той трябва да получи и възнаграждение, за това, че е на първа линия.
С бюджета правителството представи повече пари за здравеопазване, социални помощи и образование. Успя ли властта да ви убеди, че тези средства са гарантирани и има как да се осигурят?
- Ние бяхме, може би, единствената организация, която подкрепи емитирането на новия дълг. Това са пари без пари, защото условията, по които са договорени, са повече от прекрасни. Второ - инфлацията, която очакваме, на практика ще изяде лихвите, тоест - взимаме две, ще връщаме едно. Нашият управителен съвет изрази желание да се обърне към Министерство на финансите и към премиера, за да поискаме да се емитира още дълг. Защото условията, които получаваме днес, няма да са такива, каквито ще получим утре. Това е резултатът от влизането в ERM II, нещата са свързани. Ние сме убедени, че има откъде да се вземат тези пари.
Правилно ли се насочват парите?
- Критика винаги може да има. Обичайните заподозрени, както казах, атакуват, че това са пари предизборно. Ами ние сме в лапфлатентна изборна процедура. Всяка година има избори за нещо. Тоест, винаги може да я има тази критика. Отнякъде обаче трябва да започнем да излизаме от блатото на клеветата, защото това е клевета. България не е най-бедната страна в Европа. Просто на някои им харесва този етикет да бъде закачен на страната и да си върви с него. Отнякъде трябва да тръгнем, за да излезем оттам. Затова пак ще повторя - моментът, може би, е най-подходящ, защото има аргумент защо се повишават доходите. Доходи се повишават и заради кризата. Ако не бяхме в криза, пак щяхме да търсим други приоритети, доходите пак щяха да останат някъде в края.
Стабилен ли е диалогът в Националния съвет за тристранно сътрудничество? Каква беше днес атмосферата на заседанието?
- Трябва да кажа, че в последните години постигнахме едно уникално ниво на тристранен диалог. Особено двустранното му измерение – работодатели и синдикати. Неслучайно подписахме това споразумение, което всъщност е идея на работодателите и синдикати. Ние, повярвайте ми, заставихме държавата да се включи. Тя нямаше избор. Когато мощни организации на работодатели, на служители и работници се обединят в искането на нещо, държавата не може да каже „не”. Имаше опити, мъчиха се да шиканират целия процес, но в крайна сметка седнаха и подписаха. Така че това е уникално постижение. Аз съм присъствал в по малки зали на Министерски съвет, където се провежда тристранката. Там хвърчаха такива искри и се стигаше до откровени обиди и напускания на заседания, крясъци и викове. Помните Орешарски какво каза подигравателно - „да вдигаме седянката”. Бях до него, когато го каза. Виждал съм и лошото, виждам сега и доброто и мисля, че това ще продължи. Особено важно в криза е да сме единни и да търсим решенията, които помагат на най-нуждаещите се.
Абонирайте се БЕЗПЛАТНО за информационния бюлетин на nova.bg ТУК, за да получавате най-важните новини от деня на електронната си поща.
За още новини харесайте страницата ни във Facebook ТУК.