Темата коментират проф. Димитър Домозетов, земеделецът Йордан Апостолов и агрохимикът Живка Ганчева

Какво е състоянието на българското земеделие? Какво трябва да се промени с новия министър? Какви са условията за отглеждане на култури и има ли връзка ли региона с вкуса на растението?

Бившият шеф на Института по овощарство в Кюстендил проф. Димитър Домозетов сподели, че правим земеделие от морското равнище до 2000 м надморска височина. "Всяка котловина и долина е със своите природоклиматични условия. Кюстендил има сумарна годишна температура от -30 до +40 градуса на мъртвата точка на долината. В тези условия се създават вкусовите качества на плодовете. Отглеждат се с много по-малко труд от другите региони", обясни той.

Домозетов попита защо еврофондовете не се насочват към районите, където културите ще се развиват най-добре и какъв е ефектът от милиардите, които се изляха в селското стопанство. "Целта е да произведем, ефектът не е постигнат. Трябва да знаят какво прави всяко едно стопанство", смята експертът.

Бившият депутат и земеделец от Добруджа Йордан Апостолов апелира да не се купуват изкуствено създадени продукти. "Хората се борят пиперът да бъде с еднаква дължина. Но вкусът го няма", поясни той. И разкри, че започнахме да засаждаме круши в Добруджа. "Имаме пластичност и запазено почвено разнообразие. Следим хумусни съдържания, провеждаме експерименти и опити, за да опазим почвите. Много е лесно да превърнеш почва в пясък, обратното е трудно", заяви Апостолов.

3 милиарда души на планетата не могат да си позволят здравословно хранене

По думите му на българските полета трябва да гледаме високодоходни суровини, които да създават висок БВП. Така че да можем да изнасяме преработена продукция, който да бъде тласък на земеделието, да достигне над 30% участието в БВП.

Агрохимикът Живка Ганчева, която се занимава се със съхранение на почвеното плодородие посочи, че само 12,5% от почвите в целия свят са подходящи за отглеждане на земеделски култури. От тях 6,5% са в умерения пояс, в който сме и ние.

Според нея средата на отглеждане влияе на вкуса и на качеството на отглежданите култури. "Едни и същи сортове, отгледани на различни места, имат различни качества. Това се дължи на микроклимати. И апелира фермерите да се включат в инициативата за съхранение на почвите. "Необходими са по-малко обработки на почвата, повече покривни култури, полизащитни пояси и гори. Трябва да създадем запазени марки от определени продукти – ябълки, кайсии с контролиран произход", завърши Ганчева.

За да научавате първи новините от България и света, изтеглете новото приложение на NOVA - за Android ТУК, iOS (Apple) ТУК и HUAWEI AppGallery ТУК.