След края на схемата с „френската безработица”: Как се отразява тя на икономиката

Всяка политическа нестабилност и липсата на редовно правителство води до влошаване на икономическите условия за правене на бизнес в България, намаляване на икономическия растеж и съответно – по-ниски доходи. За пореден път българската политическа класа не успява да намери общ език и да излъчи редовно правителство. Темата в ефира на предаването „Твоят ден” по NOVA NEWS коментираха изпълнителният директор на АИКБ Добрин Иванов и главният икономист на КТ „Подкрепа” Атанас Кацарчев.

На дъното в ЕС: Най-ниската минимална работна заплата е в България

„Плюсът в момента е, че има работещо Народно събрание – може да се променят закони, мерки и действия. Втори сме по брой на пожарите в Европа след Кипър. Прекалено много предприятия изгоряха. Има много належащи теми – енергетиката, демографската криза, управлението на водните ресурси. Не пречи те да се управляват, независимо от политическата нестабилност”, посочи Кацарчев.

ИПИ: Висшистите взимат двойно по-високи заплати от останалите

Иванов говори и по темата с така нар. „френска безработица”, при която един работник отива да работи в страна от Европейския съюз за кратък период, а след това се прибира в България и получава максимално обезщетение за безработица от 2300 лева. Парламентът прие на второ четене предложението да се сложи край на схемата, като гласува промени в Кодекса за социално осигуряване. Целта на промените е намаляване на злоупотребите и осигуряване на справедливост при отпускането на обезщетения за безработица.

„Това е европейски регламент, който се прилага в България, и някои български граждани се възползваха, за да получават голямо обезщетение за много кратка заетост. Българските депутати промениха законодателството, така че страната да не бъде ощетена от източването на социалните фондове”, каза още той.

Според Иванов това е бил дългогодишен проблем. „Тази „френска безработица" преди беше английска, испанска. Просто се сменят държавите. Механизмът е следният: европейският регламент казва, че при дългосрочна заетост или заетост в държава членка на ЕС, европейският гражданин може да получава обезщетение за безработица в родната си държава, като то се изчислява в размера на последното възнаграждение от последната месторабота на държавата членка. В България обезщетението се изчислява на база на средно осигурителния доход през последните 24 месеца. Именно тук идва това противоречие”, посочи още той.

По думи на Иванов държавата е ощетена с над 100 млн. лева годишно, като това са 20% от социално-осигурителните фондове, които са предвидени за обезщетения за безработица. „Такива получават около 5000 души. Концентрирани са в територията на Гоце Делчев, Банско, Кърджали, Търговище, Якоруда. За да взимат въпросните средства, тези хора не трябва да работят. Те започват работа без договор, за да максимизират ползите си. Това демотивира изрядните работници”, заяви още изпълнителният директор на АИКБ.

Кацарчев обърна внимание и на темата за социални помощи само за осигуряващите се родители. „Става въпрос за раждане и отглеждане на дете. Предлага се 7-кратен размер на минималната работна заплата при второ и трето дете, като еднократна помощ при раждане. За първо дете помощта е 350 лева, за второ и трето ще бъде 6000 лева. Не знам каква е логиката”, добави той.

Промените в Кодекса за социално осигуряване, предложени от ГЕРБ-СДС, минаха на второ четене в пленарна зала преди дни. Те предвиждат при определянето на обезщетение със стаж от чужбина да се вземат предвид доходите на човека от последната му работа, но и всички доходи от България и други държави за последните 24 месеца.

Право на обезщетение за безработица у нас има всеки, за когото са внесени или дължими осигуровки за поне 12 месеца от последните 18. Обезщетението е 60% от среднодневния осигурителен доход за последните 24 месеца. Когато обаче през този период е работил и в друга държава от ЕС, влизаха в действие европейските регламенти. Според тях се взема само доходът от последната работа, независимо каква е продължителността ѝ, дори тя да е 2-3 дни, пише "24 часа".

Освен това, по предложение на Десислава Танева, беше решено еднодневните договори да бъдат с по-дълъг срок и да се вдигнат от 90 на 120 дни. Това ще позволи на земеделците да съберат реколтата, обясни тя.

Целия разговор гледайте във видеото.