Има неясноти, особено около европейското финансиране и парите по ПВУ, каза още Петкова

Министърът на финансите Людмила Петкова обяви резултати от експертните оценки на ведомството, които показват нуждата от навременни мерки за баланс при приходите и разходи поради тенденция ръстът на разходите да надхвърли нееднократно приходите. Има неясноти, особено около европейското финансиране и парите по ПВУ, обясни още Петкова. Тя призова за диалог с партиите и вземане на решения от НС.

"Не се коментира рязане на разходи или вдигане на данъци, мерките трябва да се обсъдят с всички партии", каза Петкова. И посочи като потенциална мярка само преразпределяне на приходи и разходи, но не навлезе в повече детайли за това какво ще предложат на партиите.

"Най-много разходи идват от плащания за пенсии и персонал, които са над 40% от всички разходи", обясни Петкова. И напомни, че без решение на НС служебната власт няма мандат да преговаря с ЕК.

„Съгласно рамката на ЕС всяка държава трябва да изготви средносрочен фискално-структурен план, свързан с целите на ЕС в периода 2025 - 2028. Той трябва да включва националните политики и насоки за икономическо развитие, както и необходимите инвестиции и реформи за постигането им. Това трябва да бъде съобразено с ПВУ. А изготвянето на плана оказва пряко влияние върху това на бюджета за 2025 г. Съгласно предварителния график и обсъждания с ЕК до 31 октомври всичко трябва да е прието от МС”, обясни Петкова.

Според нея средносрочният фискално-структурен план не би трябвало да се разработва от служебна власт.

„Има две решения – или да бъде изготвен от редовно правителство, или приоритетните области и политики да се обсъдят предварително с парламентарно представените партии и коалиции в НС. И при постигане на съгласие същите да бъдат включени в 4-годишния средносрочен фискално-структурен план”, каза Петкова.

По отношение на реформите трябвало да се каже кои точно инвестиции да се включат, обясни финансовият министър. Същите не трябва да са дублирани, а да допълват ПВУ и програмите по европейски фондове.

"Миналата седмица в НС имаше желание да бъдат обсъдени промените в ПВУ, но предвид съществуващите неясноти, породени от липсата на мандат за преговори с ЕК, за служебната власт възниква невъзможност да се включат реформи и инвестиции в средноструктурния план", каза Петкова.

„Днес на КСНС беше поставен и въпросът за увеличаване на разходите за обрана и сигурност до 2,5 на 100% от Брутния вътрешен продукт, както и други разходи, свързани с модернизация на българската армия, на отбранителната индустрия и съответно подобряване на кадровата обезпеченост, всичко това налага задължително обсъждане на политиките и насоките за развитие с политическите партии, за да могат да бъдат предвидени необходимите реформи и инвестиции във връзка с тези политики”, каза Петкова. 

За бюджета за 2025 година

Петкова каза, че приетите законодателни промени и някои решения на НС и политически решения от последните 3 години оказват въздействие върху приходите и разходите. Преди оценките за бюджет 2025 в МФ са направили анализ в периода 2022 – 2024. Тенденцията сочи, че при приходите от данъци и осигуровки има ръст от 5-6 млрд. лева за последните 3 години, въпреки намалените ставки при доста пера.

При неданъчните приходи от такси, концесии и дивиденти се наблюдава спад, защото през 2023 година се внесе междинен дивидент от БЕХ от 800 млн. лева. Част от тази печалба трябваше да бъде внесена 2024 година. „Имаше решение на НС, което се обжалва пред КС, той излезе с решение. Така че дивидентът ще бъде внесен другата седмица”, каза Петкова.

През целия период има ръст на разходите като най-висок е за персонал, здравни и социални плащания и издръжка. Разходите за персонал от 14.6 млрд са станали 18 млрд. лева. При социални и здравни плащания, както и пенсии - от 22,7 млрд за 2022 г. нарастват до 34 млрд. лева.

Подобна тенденция се очаква за 2025 г. Тя се засилва допълнително от приети законодателни промени по политиките за доходите.

Прогнозната за приходите за 2025 г. е ръст с 6,2 млрд лева спрямо тази година. При помощите и даренията е прогнозиран спад с 1,5 млрд. лева заради неяснота по плащанията по ПВУ.

Разходите за 2025 г. бележат ръст с 18,1 млрд. лева повече от тази година. „Това, което прави впечатление, е, че най-висок е делът на разходите за персонал и пенсии – 46,9% от всички разходи”, каза Петкова. Тя подчерта, че цялата представена информация не представлява параметри по бюджета или окончателни оценки. Целта на анализа била да се види какво влияе на разходите и приходите. Възможни са комбинации от приходни и разходни мерки, каза Петкова.

"Трябва да се намерят експертни решения. Служебната власт е готова да преговаря с всички партии", каза още Петкова.

И допълни, че вдигане на данъци не се е обсъждало и не е казано, че трябва да се режат разходи, можело те само да се преструктурират.

Повече гледайте във видеото.