През изминалата седмица станахме свидетели на бойкот и контрабойкот

Бойкот и контрабойкот на големите вериги магазини. На това станахме свидетели през изминалата седмица. Основната тема не беше дали са високи цените, а защо. Как и от кого трябва да търсим отговорност - от големите вериги, от прекупвачите или от контролните органи. А как изглежда всичко това през погледа на малките и има ли икономически живот извън веригите - в „Между редовете” днес пред Виктория Бояджиева говорят кварталните магазини, семейните ферми и дребните производители.

Осман Ибрямов е фермер и производител на млечни продукти от малко селце в Троянския балкан. „Животновъдството ми е от родителите. Малко почнахме на шега. Понеже имам и дървообработващ цех. Парите, които ги отделях, почнах да си купувам животни. Все пак го имам в кръвта, както казват. По едно време те се събраха към 30-40. В момента са около 19”, разказва за пътя си Осман.

Определиха кога ще има нов бойкот у нас заради високите цени

По думите му през тези години българското животновъдство е вървяло по-скоро назад, отколкото напред. „Пишем документи всеки ден животните, докъде ходят да пашуват.  Сигурно е по-лесно да се запишеш и да отидеш в космоса, колкото да се разправяш с програмата. Толкова документи ни искат. Трябва да се премахната виртуалните животни – фиктивните. Аз лично познавам такива, които вземат пари за фиктивни животни”, споделя фермерът.

Снимка: Виктория Бояджиева

По думите му истината за субсидиите в България е, че отиват при „техните хора, които имат марки, които пък си споят в къщи и получават субсидии. А тези ни, които сме на светло, нас накачват на обелено дърво. Проверки. Малко гледат на нас като втора ръка хора”, казва със съжаление Ибрямов.

Бойкотът на големите вериги в големите градове изглежда екзотично, погледнат от Троянския балкан. „Минавам през големите вериги и виждам. Вътре има доста голямо количество млечни продукти. Млякото е много малко в България, а производството е много голямо. Ние животновъдите се броим на пръсти вече в България. От къде вземате и откъде го правите 100% истинско? Народът е много излъган. Виждам по пазарите, изкупуват от някъде менте сирене и лъжат хората, че е било истинско. Но аз мисля, че причината е в тези хора, които контролират качеството на храната”, откровен е производителят.

Диана Дамянова и Ваня Григорова за изводите от бойкота на магазините и цените

Той казва, че оцелява само благодарение на това, че освен ферма, има и мандра. „От там налях от пълното в празното. Позакърпих нещата. Иначе до сега сто пъти да съм се отказал в животновъдството. Вижте какво, хората все повече ще оценяват истинското. Ще трябва да се яде сирене и месо. Винаги. Който прави истинско, предполагам, че ще е добре”, оптимист е фермерът.

Неговият син Рейхан Ибрямов е второ поколение фермер. „Нашите продукти не стигат до големите верига магазини. Ако те диктуват нашите цени, ние не можем да оцеляваме. Искат хубав продукт и евтин. Няма как да се получат тези неща. Хубаво евтино няма”, категоричен е Рейхан.

Снимка: Виктория Бояджиева

По думите му икономическият живот извън веригите е възможен, защото има хора, които оценяват истинското. „Но в големите вериги, като вземат евтини продукти, не предлагат на пазара нашите. Тогава ни принуждават да правим продукт, който е примерно имитиращ, евтин, за да се налагаш на пазара и да продаваш количество”, споделя производителят.

Според него, ако останат само веригите на пазара, такива фермери като тях, ще се загубят.  По думите му  не е добре да се слага таван на цените, защото това може да се прави, когато всички продукти се правят само от мляко. „Но когато има мандри, които правят от добавки, палмови масла, сухи млека, и ферми, те не могат да са конкурентни на ферми, които правят продукти от истинско мляко, не може да бъде една и съща цена. Тоест таван на цените би играл в полза на производители, които използват не особено истински продукти”, категоричен е той.

Снимка: Виктория Бояджиева

Рейхан подкрепя бойкота на веригите. „Това е правилно, защото големите вериги разсипват местния бизнес. Но с един ден нищо няма да се постигне. Това пак е някакво начало. Не мога да кажа толкова голямо наблюдение да имам върху цените, защото много рядко влизам. Ние живеем в село Борима. Аз влизам само за някои определени неща. Другото всичко, което за едно семейство е нужно, като хранителни продукти, месо и мляко, ние си го набавяме лично и истинско. Имали сме такива разногласия с магазинери. Носим наши сирена, слагаме, те казват, че се надува се капачката и че другите продукти издържат повече време. Издържат, да, наистина, защото те са направени да издържат. Един продукт, който се разваля, той е истински. Аз бих казал на софиянци да пазаруват повече продукти от истински фермери. Не мислим да се отказваме. Вървим напред”, категоричен е фермерът.

Финансов аквапланинг - когато цените правят дрифт нагоре

Мария Митова е собственик на малък хранителен магазин в центъра на София. Според нея икономическият живот извън веригите е умиращ. „Имам много близки приятели, които фалираха. И аз даже се чудих дали да направя някакъв франчайз към някаква верига. Вие можете сами да видите колко малки хранителни магазини останах вече”, казва Мария.

Снимка: Виктория Бояджиева

Не забелязва да имат повече клиенти днес на фона на бойкота. „Бойкот не трябва да има нито на веригите, нито на малките магазини поради простата причина, че в търговецът е последен. Значи, нещата трябва да тръгнат от началото - производителят . Обаче оттам нататък, за да стигне тази стока до мен, тя минава през няколко дистрибутора. И като сложи всеки неговите 40-50%, ето там трябва да се потърси самата спекула. Навсякъде се злоупотребява. Не може във веригата цените да са толкова, колкото са доставните цени от доставчика. Просто това е немислимо. Нормално е хората да пазаруват във веригите и да идват при нас и казват: „Абе, всичко ти е по-скъпо”, по-скъпо е. Просто на мен доставните цени, не само на мен, на всички малки магазини, които не купуват огромни количества, както са веригите, цените са по-високи. Точно заради доставките от доставчиците на по-високи цени. Значи, ние не сме голяма верига, да може да си позволим да купуваме по хиляда кисели млека на ден. При нас, нашият магазин е 50 квадрата. Ние нямаме складова база. Аз не съм против хората да пазаруват където искат и стига да има нормални икономически условия за всички. В около 500 метра в диаметър има три вериги. На всяка крачка. И хората си пазаруват  предимно там. Ние сме предимно допълващ магазин. Ако нещо са забравили”, разказва собственичката на малко магазинче.

Снимка: Виктория Бояджиева

Споделя, че с тази конкуренция никой не може да се пребори. „Първо си разчитаме на клиентите, които ни познават и знаят, че при нас могат да намерят същите неща, но много по-пресни. Разчитаме също на стоки, които ги няма в големите вериги. Примерно-  разни фермерски продукти. Но цените са по-високи”, разказва тя и допълва, че ако може да продава само фермерски, само фермерски ще продава, но има хора, които купуват и салами за 2,50 лв. „Има хора, които нямат пари”, казва тя.

Петкова: С 28,8% е намалял оборотът на веригите в резултат на бойкота

Милен Македонски е редовен клиент в магазина на Мария. „Ние тук сме като едно семейство, говорим си на малки имена. В малките магазини има точно това доверие, което съществува между клиент и търговец, което в големите вериги няма как да го има. Но пък там има промоции, които за съжаление много хора ги ползват, защото нямат друга възможност. Всички производители се оплакват от това, че те продават евтино, а в един момент ние питаме като потребители: „Добре де, при нас идва пет пъти по-скъпо, защо?” Директно производителят да има отношение с търговец. Това е най-добрият вариант. В Италия е така, в Германия е така. Съответно, те дават продукцията към търговеца”, разказва Милен.

Снимка: Виктория Бояджиева

„То може да търпиш загуби, да търпиш, да се мъчиш, да свързваш двата края, но в един момент на човек му омръзва. И решава, че ще отива да си работи на заплата във веригата и ще живее по-добре, по-спокойно. Не се осмелявам да го направя.  Първо, защото съм отговорна за хора, които работят тук с мен. Второ - как да си остава любимите клиенти. И се мъчим, борим се и не се предаваме. Колкото и да е трудно”,казва Мария, а Милен допълва на свой ред: „Най-трудно е да живееш и да правиш търговия или какъвто и да е бизнес, без правила. Тогава е много трудно”.