Какво мислят децата?

Религията да стане редовен предмет в училище. За това призоваха българският патриарх Даниил и главният мюфтия д-р Мустафа Хаджи тази седмица. Двамата са убедени, че вярата може да помогне в борбата срещу зависимостите. А какво мислят учениците разказва Виктория Бояджиева в  рубриката „Между редовете”

„Нямам точна дефиниция за Бог. По-скоро висшата форма на човека, който наставлява хората под себе си”. Така си представя Всевишния осмокласничката Мила Гинкова.

„На тази ранна възраст го разбирам като мой баща. Постоянно ме пази от цялата похот, всички тези изкушения в света. Мисли за моето добро и никога няма да ме остави”, пък казва Самуил Христов от 11 клас на Софийската семинария.

„Аз вярвам в хората. За мен просто хората трябва да са по-добри и от нас зависи всичко”, категоричен е Калоян Чешмеджиев от 8 клас в 51 СУ „Елисавета Багряна”.

„В моето сърце аз вярвам, че има нещо извън тази скала, този въздух и водата около нас. Нещо повече, което ни очаква. Аз вярвам, че нашият Бог е Бог на любовта”, гласи веруюто на Борис Чанчев, също в 8 клас.

Срещу агресията: Неделно училище провежда уроци по милосърдие и семейни ценности

На въпрос дали е добра идея да се въведе предмет „религия” осмокласничката Мила отговаря, че според нея е много важно всяко дете да има възможността да изследва и да изучава различни религии, различни вярвания. Но мисли, че също така може да се засегнат някои силно религиозни или нерелигиозни както ученици, така и родители. Тя самата не е религиозна, въпреки че е кръстена. Когато се почувства изгубена, се среща с психолог.

„Това е правилното нещо за мен. Докато бях в миналото ми училище, минах през много тъмен период. Бях човек, който аз не познавам като себе си. Правих неща, с които не се гордея, бях с хора, с чиято компания не се гордея. И просто тогава имах нужда от подкрепа, която тази жена ми предостави”, споделя тя.

„Двама мои съученици казаха, че са повярвали, защото са търсили себе си. Пробвал съм да разбера начина на мислене на вярващите, но за мен е трудно. Когато чета за религията, ми се струва странно просто, че можеш толкова да си ограничиш. Аз съм повече човек на науката. Предпочитам да вярвам в неща, които са доказани. Ходил съм на църква, но когато ходя, просто паля една свещичка за хората, които са починали и са ми били близки. Олеква ми”, каза още Мила.

История за вярата - животът на отец Евлогий Рилец

Калоян Чешмеджиев също знае, че имат параклис към училището и смята, че е хубаво.

„Дори и не толкова религиозни деца преди някакви големи тестове и изпити ходят там да изпращат молитви за помощ. Хубаво е да се прави, но не мисля, че трябва да се превръща в шега, понеже религията не е шега и вярванията на хората не са нещо, с което човек трябва да се бъзика.”, категорична е Мила.

Според нея основната ценност за съучениците ѝ е мнението на другите.

„За това, например, започват да пушат вейпове. Има хора, които в момента имат тотално различни вярвания от това, което е правилно за 14-годишни деца. Има хора, които не знаят как да се обърнат към някой с уважение. Има хора, които не знаят смисъла на думата лоялност. Мисля, че сме попаднали в много лошо време”, споделя Мила и допълва, че понякога училището е страшно място.

„В предишното ми учебно заведение съм имала доста проблеми. Хората вместо да намират подкрепа и образование намират тормоз и тъга”, допълва ученичката.

Сред съучениците на Калоян и Мила има религиозни деца.

„Едното момче - Боби. Той ми е много добър приятел. И аз просто се възхищавам как наистина вярва. Водили сме такива добри спорове. Просто сме коментирали темата изключително много, понеже за мен е много интересна. Когато се води спор, ти можеш да си промениш гледната точка.”, казва Калоян.

„Религията е важна част от живота на един човек. И ако децата могат от по-ранна възраст да се свържат с Бог по такъв начин, смятам, че е много добра идея. Религията може да помогне на зависими хора. Например, бях в групичка с приятели, които в момента са пристрастени. Реших, че трябва да се променя, да се отделя от тях. Започнах да тренирам повече и също и да тренирам моя дух с религия. Обичам да гледам дебати за религия. Не ходя на църква много. През лятото се изповядах, беше приятно. Въздигна ми духа. Някак си на мен ми е странно да говоря пред мама и тати за религия. Винаги със себе си нося една малка книга за Новия Завет. В началото има пасажи от Библията, които да четем когато се притесняваме, когато ни е страх. И в такива моменти обичам да си я отворя и да почета малко. Случвало ми се е в междучасието да отварям Новия Завет и да ме питат какво чета. Бяха учудени. Започнах да им говоря повече за религията и те ме приеха така. Когато бях в седми клас мислех да отида в Семинарията да уча, но мама ми каза по-добре отиди да учиш нещо, което може да ти помогне да изкараш пари и междувременно може да си учиш за религията”, разказа Борис Чанчев от 8 клас.

„Казвам се Нино от 12 клас в Софийската духовна семинария. За мен тази година е последна. В живота си срещнах хора, които ме озадачиха с доброта. Това, че се запитах какво кара човек да постъпва по този начин, какво кара човек да върши добро, ме доведе до християнството”, заяви един от отличниците на Софийска духовна семинария „Свети Йоан Рилски“.

Епископ Тихон: Това, че митрополитът на Старостилната църква е българин, не я прави българска

Неговото ежедневие е доста забързано, притъпкано със задачи.

„Имаме график. От 8 клас започваме с всички общообразователни предмети. Като лека полека се навлиза в богословските. Имаме пансион”, разказва Нино.

„Не бих казал, че да учиш в Семинарията е консервативен начин на живот, тъй като изключително много се адаптираме към промените извън нея. Може би 50-60% от хората, които познаваме извън Семинарията са си изградили едно мнение, че религията ти промива мисленето. Тя допълва мисленето ти. В невярващите хора има усещане за празнина”, твърди Самуил от 11 клас.

По думите му в Семинарията не може да става дума за тормоз в училище. „Дори да не се харесваме, се уважаваме.

„Ако се въведе предмет, свързан с вярата, тази агресия ще бъде потушена със сигурност. Вярата потушава злобата и дава спокойствие. Вярващият човек изпитва благодат, която му пречи и тотално го защитава от модерните опасни неща. В съвремието хората са станали много самотни. Но когато вярваш и когато се уповаваш на Бог, ти знаеш, че никога не си сам”, разсъждава Самуил.

Нино разказва, че общува със свои връстници извън Семинарията, на които им е интересно, но и непонятно. Усеща пропаст между тях. Това, че има криза на ценностите сред подрастващите за него е безспорно. Ученикът разказва, че има и хора, които успяват да кривнат от добрия път, дори учейки в училище за свещеници.

„Когато, както в моя случай, влезеш в дълбочина на вярата, това не е тотална стена пред всички изкушения. Даже обратно, много повече се засилват, тъй като тук сме отдалечени от тях и когато излезем, те изведнъж ще ни обградят и разбира се, че по-слабите моментално се поддават. Бързо обаче се отървават от тях, благодарение на вярата”, казва Сауил.

Целия репортаж гледайте във видеото.