Вижте кадрите, заснети от фотографа Дмитрий Кох

Емблематични снимки на фотограф, заснел полярни мечки, живеещи необезпокоявано в изоставена метеорологична станция в Русия, хвърля светлина върху промяната в поведението на тези хищници.

През септември 2021 г. руснакът Дмитрий Кох и екипът му плавали около отдалечения полуостров Чукотка, разположен в далечния североизток на страната. Те планирали да посетят остров Врангел — популярно място, на което се събирали много полярни мечки, когато времето се влошило.

„Попаднахме в окото на силна буря със свиреп вятър и огромни вълни. Опитахме се да намерим място, на което да се скрием, защото лодката ни беше малка“, разказва Кох. Той и спътниците му се приютили близо до скалистия бряг на малкия, необитаван остров Колючин, където имало изоставена метеорологична станция от съветско време.

Там направили неочаквано откритие. „Забелязахме някакво движение, което ни накара да извадим биноклите си. За наша изненада видяхме полярни мечки, обикалящи наоколо. Бяха много - може би 15 или 20. Не очаквахме да ги срещнем толкова на юг. По това време на годината те вече трябваше да са върху морския лед, на остров Врангел, както обикновено“, спомня си Кох.

Метеорологичната станция на Колючин била изоставена в началото на 90-те години на миналия век след разпадането на Съветския съюз. Да се приближи до острова за снимки било прекалено опасно. Затова Кох използвал дрон. Изчакал мечките да свикнат с него, след което бавно ги приближил. Докато ги наблюдавал, забелязал още нещо — имало хищници вътре в някои от сградите.

„Осъзнах, че това е перфектен фон за снимка. Тези постройки са много фотогенични - стари и разрушени, а животни, надничащи от тях, са идеалният кадър“, посочва Кох. 

На една от снимките се вижда мечка на входа на метеорологичната станция, а на друга — надничащо през прозорец животно. Кадърът, озаглавен „Къщата на мечките“, печели на Кох престижната награда „Фотограф на дивата природа на годината“. Призът се присъжда ежегодно от Природонаучния музей в Лондон. „Това е най-добрата снимка, която някога съм правил. Мисля, че никога повече няма да имам възможност за заснемане на подобни кадри“, коментира фотографът.

Професорът по Науки за дивата природа в университета „Бригъм Йънг” в американския щат Юта Том Смит прекарал десетилетия в изследвания на терен сред мечки, включително и полярни. Той твърди, че не е необичайно да се виждат полярни мечки в изоставени сгради. „Те са любопитни животни, често се катерят по различни конструкции, върху коли или тръбопроводи“, обяснява той.

Има обаче и тревожна тенденция в Арктика: с топенето на морския лед, полярните мечки все по-често приближават или навлизат в населени райони в търсене на храна. „Фатално са привлечени от градовете, където могат да се хранят в открити сметища“, обяснява Смит. И допълва, че това може да доведе до конфликтни ситуации между хората и хищниците.

Проблемът, според него, има два аспекта. Изолираните северни общности често използват открити сметища край селата си. Защитата на отпадъците – например чрез кофи, устойчиви на мечки, и заградени депа, е скъпа и преди не е била необходима. „Западното влияние доведе до потребителска култура, каквато никога не е съществувала тук“, казва професорът.

Полярните мечки прекарват все повече време на сушата заради топенето на ледовете. Изследвания в Северна Аляска показват, че те дори местят леговищата си, за да избегнат нестабилния лед. Без него мечките не могат да ловуват тюлени, които са основната им храна, и прибягват до друга плячка или отпадъци.

„Очакваме все повече мечки да излизат на сушата - гладни и привлечени от сметищата. Депата за боклук обикновено са близо до селата. Заради това можем да очакваме и повече нападения от хищници“, прогнозира Смит. 

Той подчертава, че към момента нападенията от полярни мечки срещу хора са рядкост. Според проучване от 1870 до 2014 г. е имало само 73 атаки в петте държави с полярни мечки - Канада, Гренландия, Норвегия, Русия и САЩ. От тях 20 са били смъртоносни за жертвите, а при 63 хората са били ранени. „Човекът не е част от естествената диета на мечките. Мит е, че те са единствените жищници от голямото си семейство, които ловуват и убиват хора“, подчертава Смит. 

Но все пак има случаи, в които полярни мечки нападат хора. Става въпрос най-често за гладни мъжки екземпляри. Изследвания показват, че мечки, свикнали с човешка храна, могат да започнат да възприемат хората като плячка. „Те са там заради боклука, но след това навлизат в селата – и са напълно способни да разбиват врати и прозорци“, подчертава професорът.

Проучване от 2022 г. предупреждава, че храната за хора, особено отпадъците, е нова заплаха за полярните мечки. Изследването сочи, че когато имат избор между живота на морски лед и търсенето на храна в сметища на сушата, полярните мечки предпочитат ледовете, което подсказва, че прибягват до депата за боклук само при крайна необходимост.

В Нова Земя, отдалечен руски архипелаг, 52 полярни мечки навлезли в село, което е безпрецедентен случай. В Арвиат, инуитска общност в Канада, броят на мечките, посещаващи местното сметище, нараства всяка година от 60-те години на миналия век насам.

Прекарването на повече време на сушата застрашава мечките — тюлените са богати на мазнини, които се усвояват от хищниците за растеж, размножаване и топлина. 

„Опасенията ни са, че този животински вид не може да се върне към наземна, растителна диета“, твърди Том Смит. И допълва: „Ако трябва да останат постоянно на сушата, полярните мечки ще изчезнат“.

Източник: Би Би Си

Последвайте ни