Мнения по темата сблъскаха Михаил Кръстев и проф. Гарабед Минасян

Ръстът на икономиката на България ще се забави до 2,5% през тази година, докато миналата беше 2,8 на сто. Това прогнозира Международният валутен фонд (МВФ) в най-новия си доклад. Той запазва оценката си за България, дадена през октомври 2024 г. На този фон - какво очаква икономиката ни с оглед на очакваното приемане на еврото в началото на следващата година? Темата в предаването „Твоят ден” по NOVA News коментираха изпълнителният директор на Съюза за стопанска инициатива Михаил Кръстев и икономистът от БАН проф. Гарабед Минасян.

По думите на Минасян тези прогнози не бива да се надценяват, но не трябва и да се подценяват.  Важни са функциите, които изпълняват, и защо се правят, обясни той. И подчерта, че "функциите на МВФ са различни за различните държави. За по-слабо развитите икономики целта е да им се покаже какво следва от международното развитие и какви политики трябва да прилагат. А за развитите, водещи държави целта е да се акцентира върху последствията от възприеманите от тях политики върху останалия свят". 

Търговската война между САЩ-Китай: Какъв ще е ефектът от митата върху глобалната икономика

Професорът беше категоричен, че икономическите прогнози не приличат на метеорологичните. При тях човекът има как да окаже влияние, подчерта той. И посочи, че има много неща, върху които макроикономическото управление трябва да се замисли с оглед на възприемането на подходящи политики. 

Минасян изрази безпокойство от прогнозата на МВФ, че населението на България ще намалее още до 2030 г. Според него безпокойство буди и "ниското равнище на местните инвестиции спрямо други държави от Източна Европа, с които заедно сме влезли в МВФ". 

Михаил Кръстев изрази мнение, че на първо място прогнозие на МВФ "трябва да се четат". Но - препоръките за политики трябва да се четат по-скептично. И даде пример с COVID кризата, при чието избухване съветът на Фонда към правителството бил да се харчат пари, а всъщност се оказало, че това е довело до сериозна криза с инфлацията. 

"Това е криза, която носи несигурност и към този момент. Носи несигурност както за Европейската централна банка, така и за Федералния резерв в САЩ и за всички централни банки", подчерта той. 

Стефан Антонов: Бюджетът за 2024 г. е "масажиран", за да се вмъкне в дефицит от 3%

По думите му, когато МВФ съветва, правителствата трябва да си "носят главите на раменете и да видят дали това е приложимо към тяхната ситуация". А конкретно за България и за липса на инвестиции - проблемът е много по-сериозен, тъй като Фондът не може да направи точна прогноза, тъй като не е на терен и няма достатъчно данни за това на какво се дължи липсата на инвестиции. 

"А това се дължи донякъде на демографския проблем, тъй като има цели региони в България, които се обезлюдяват. Как да се направи една стратегическа инвестиция  в регион, в който след 10 години няма да има работна ръка? Ще трябва да я внасят от София, от Пловдив или от Стара Загора? Как Северозападът да започне да привлича инвеститори, при положение че там няма да има хора, които да работят?", попита Кръстев. 

И беше категоричен, че констатирането на фактите от страна МВФ е нещо хубаво. "Ние трябва да четем какво констатира Фонда и какви са неговите прогнози, но решението на проблемите е тук, на български терен и българските власти трябва да занимават с него. Не може да чакаме международните институции да ни решат проблемите", подчерта той. 

Целия разговор гледайте във видеото. 

Редактор: Станимира Шикова

Последвайте ни