Единственият шанс за малките градове е фискалната децентрализация и привличането на преработващи предприятия

България има голям неотключен потенциал в своята икономика и са нужни няколко ясни и категорични стъпки, за да може той да излезе наяве и страната ни да започне да приближава по-бързо стандарта на живот на европейските държави. Това заяви в предаването "Ревизия" по NOVA News икономистът от Института за пазарна икономика Адриан Николов.

Според него на българската икономика ѝ липсват две основни неща – инвестиции и човешки капитал: "Повече инвестиции - това е нещото, което ни липсва системно. Ние сме на дъното на ЦИЕ по инвестиции. В Полша, Латвия, Румъния се инвестира повече от България. Там където се инвестира повече се повишава производителността на труда и виждаме по-високи доходи на населението и по-висока реална конвергенция. Другото нещо е човешкият капитал. Тук виждаме постоянно спадане. Ако гледаме изследването за образование PISA - нашите деца са на едно ниво в последните 20 години, не са мръднали, висшистите ни не са на особено добро ниво, пазарът на труда не се адаптира бързо и това е другата линия, по която трябва да се работи.  Двете основни направления - повече механизация и производителност и повече инвестиции в човешки капитал".

Тръмп принизи САЩ от господар на Европа до недоволен охранител

Икономистът обясни, че бързите и популистки решения като раздаването на пари на младите семейства или намаляването на техните данъци не са решения, които ще ни помогнат днес. Дори да проработят - ще дадат своя резултат след най-малко 20 години.  "Въвеждането на механизация, на нови технологии, обученията на служителите са единствените неща, които могат да имат краткосрочен позитивен ефект".

Един от големите проблеми на българската икономика е фокусът върху доходите, когато говорим за бюджет и преразпределение на средства. "Ето сега София беше в ситуация на метеж и всички говорехме единствено и само за заплатите на служителите в транспорта. Не се питаше как може да се подобри ефективността на услугата, тези хора да не работят в условията, в които работят в момента,  а единствено се чудехме откъде да намерим парите и само такова решение намерихме".

Според Николов трябва да се търсят решения, които да ни позволят да намалим разходите, като подобряваме услугата, а това става единствено през технологизирането на процесите, през механизация и дигитализация.

Проф. Богомил Манов член на Фискалния съвет: Не бива да се събират повече осигуровки, за да се вдигат пенсии

Адриан Николов коментира и един от другите големи проблеми на българската икономика - драстичните регионални дисбаланси и изоставането на огромни територии от водещите градове - София, Варна, Пловдив, Бургас. Все пак - твърди експертът - решение за малките градове има: "Решението е преработващата промишленост. Не можем да очакваме, че малкото градче ще стане център на услугите с огромни IТ хъбове,  но там където се появи силен преработващ работодател, веднага се вдига стандарта на живот”.

Как обаче кметовете на тези населени места да привлекат подобен бизнес? Какво могат да направят, за да са конкурентни и да привлекат такива нови предприятия? Отговорът често се крие в инвестициите в инфраструктура, но те са почти невъзможни, защото собствените средства са малко, а всичко друго зависи от добрата воля на финансовия министър. Тогава какво може да се направи? "Решението е фискална децентрализация, ние сме с нисък дял на приходи от местна власт и това не им дава възможност да оперират. сега парите им са за основните дейности, а не могат да изпълняват основните си приоритети и това, което те смятат, че е важно за тях. собственият им ресурс е много малък, а еврофондовете играят негативна роля, защото отнемат фокуса от администрацията към употреба на тези пари, а не към подобряване на бизнес средата".

Какво показват числата?

Представете си светът след няколко години: търговски войни, протекционизъм, силните налагат волята си над слабите, все по-малко свободен пазар, все повече мита, все повече тарифи, все повече пречки. В най-лошия случай - свят на войни, на противопоставяне, свят на всеки срещу всеки.

Днес гласовете, които твърдят, че България може и сама, че България няма нужда да участва в съюзи и коалиции, за да оцелее, са все по-силни и кресливи, особено, когато се намираме на финалната права на присъединяването към еврозоната. Защо? Защото еврозоната ще подпечата пълната и окончателна, необратима интеграция на България в Европейския съюз. В онзи съюз, който ни гарантира, че няма да останем сами в този свят, който вече описахме. Той има своите проблеми, той не е перфектен и трябва да бъде реформиран, но е единственият ни шанс да се справим, защото сами няма да успеем.

През последните 18 години, откакто сме членове на ЕС, България се справя добре, но продължава да е на дъното в класациите. Към днешна дата страната ни се е приближила по доходи и стандарт на живот спрямо средните нива за ЕС на 66%. За сравнение Румъния, с която заедно поехме по европейския си път, вече е на 79%, а Хърватия - последният член на еврозоната - на 77%.

Електронната търговия у нас и в Европа в числа

В същото време през последните 10 години населението ни намаля с 800 000 души, а очакването е през следващите 10 да намалее с още 750 000. Така демографията се превръща в най-големия проблем на българската икономика, проблем, който ще намери своето решение по-трудно от всичко друго и проблем, който не може да бъде решен с обикновена административна реформа.

Какво правим обаче, когато хората не достигат, а искаме да останем конкурентоспособни? Опитваме да вдигнем производителността на труда. И се справяме, макар и бавно и мудно.

За последните 24 години производителността на труда у нас се е увеличил със 115%, но това не е достатъчно.  Работещите у нас са под 3 милиона.

Впечатление прави, че има отлив на работници от индустрията, която е загубила 350 000 души. Хората в сферата на услугите, за същия този период, нарастват със 100 000. Вероятно част от хората работили в заводите, са се пренасочили към услугите.  Данните показват, че производителността на труда в индустрията е на прилично ниво, най-вече заради технологичния напредък. Но означава и, че много специалисти са излезли от пазара на труда и няма кой да ги замести.

На този фон не е за подценяване фактът, че 340 000 възрастни продължават да работят и след като вече са се пенсионирали.

Стефан Антонов: Бюджетът за 2024 г. е "масажиран", за да се вмъкне в дефицит от 3%

Ако погледнем към ЕС, ще видим, че и там има проблеми в икономиката, които трябва да бъдат решени. Защото за последните 20 години делът на ЕС в световната икономика е намалял от 25% през 2004 година до под 18% през 2024 година. Това е най-вече за сметка за растящите Китай и САЩ - на практиката единствените конкуренти - засега , от този мащаб на ЕС.

Подобно е положението и при износа, където също има намаление от почти 19% до под 15%. Все пак ЕС остава най-големият световен износител на стоки.

И тук обаче има интересна тенденция, от която можем да се поучим. Оказва се, че страните от Централна и Източна Европа са големите победители от цялата ситуация. През последните 20 години те постигат невероятни растежи на своите икономики в порядъка между 40 и 100%, резултат, който старите западни демокрации могат само да мечтаят.

Износът на страните от ЦИЕ нараства с 50%. Какво ги направи толкова успешни? Гладът за успех, ниската база, от която тръгват, но и по-слабите регулации на местно ниво, които дават път на свободния пазар пред бюрокрацията. Разбира се това, което спира растежа,  е корупцията.

Големият въпрос пред България е - сега накъде? Какво трябва да направим, за да отключим потенциала на икономиката ни, така че тя да остане конкурентна в новият свят на протекционизъм и изолация и да гарантираме, че имаме място на масата, а не сме блюдо в менюто.