Емоционалната интелигентност и лидерството на бъдещето и защо служителите ценят тези умения повече от всякога?

В продължение на години при избора на висши мениджъри и талантливи служители водеща беше идеята за възвръщаемост. Бордовете искаха да присъединяват служители, които умеят да генерират приходи, да оптимизират процеси и да носят положителни резултати. Работещата формула обаче вече е демоде. Ново изследване на „Харвард“ (Harvard), цитирано от „Бизнес Инсайдър“ (BI) показва, че емоционалната интелигентност, често подценявана в тези среди е новата гаранция за успех на всички.

Анализирайки почти 5,000 описания на лидерски позиции в САЩ, събрани от фирмата за подбор на кадри „Ръсел Рейнолдс“ (Russell Reynolds) в периода между 2000 и 2017 г., изследователите установяват ясна тенденция - наемателите все по-често търсят качества като социална осъзнатост и способност за сътрудничество - характеристики, които не се вписват лесно в традиционните бизнес метрики, но които изглежда предопределят дългосрочния успех на организациите. Пандемията още повече засили това търсене.

Печалба на емоционална основа

Тази смяна в парадигмата не е просто идеологически завой - тя е и емпирично обоснована. Според проучване на платформата за софтуерни ревюта „Кaптера“ (Capterra), мениджъри с висока емоционална интелигентност са с 11% по-успешни в изпълнението на проекти в сравнение с техни колеги с ниска самооценка в тази област.

Резултатите не са изненадващи. Емоционалната интелигентност - дефинирана като способността да разчиташ и интерпретираш правилно емоциите на другите, както и да управляваш собствените си реакции - все по-често се възприема като базово управленско умение. В епоха, в която социалната динамика на работното място се усложнява, един лидер, който може да слуша, разбира и действа с емпатия, вече не е просто добро попадение.

Ключовото умение, което се откроява в този модел е социалната осъзнатост - способността да „влезеш в обувките на другия“. Това изисква не само слушане, но и активно търсене на опита на групите, намиращи се по-ниско в йерархията на организацията. Не става въпрос просто за символични жестове, а за изграждане на култура, в която различието се възприема като актив, а не пречка.

Новите активи в управлението

Някои смятат, че емоционалната интелигентност не е вродена, а се култивира. Тя може да бъде оценена чрез някои от основните ѝ проявления - самосъзнание, саморегулация, социална осъзнатост и умения за управление на взаимоотношения.

С други думи, добрият лидер днес не просто "води", а поддържа връзката със служителите си. Той създава пространство за обратна връзка и има смелостта да я приеме. Инвестира време в изграждането на доверие и в партньорства с хора, с които поначало не си приличат.

Мястото на дистанцираните стратези, действащи на принципа "заповядвай и контролирай", постепенно се заема от адаптивния, чувствителен и емоционално интелигентен лидер. Не защото светът е станал по-мек, а защото е станал по-комплексен.

Служителите, които остават

Докато организациите адаптират лидерските си критерии, служителите също са в центъра на тази трансформация. Когато хората се чувстват разбрани, уважавани и включени, тяхната мотивация и лоялност към компанията значително нарастват.

Хората в една компания споделят, че по-лесно се обръщат към лидери, които проявяват разбиране, а не страх. Това създава култура на психологическа безопасност. Емоционалната подкрепа води и до по-ниско текучество и стимулира служителите да бъдат проактивни.

Корпоративната култура се оказва все по-важен критерий за избор на ново работно място и хората избират места, където усещат хуманно отношение дори пред такива с по-висока заплата или престижна титла. Това е сериозно предизвикателство за организации, които все още се водят от остарели модели.

Половете и емоционалният капитал

Интригуваща е и диференциацията между половете. Докато мъжете демонстрират по-силна саморегулация и проактивност. жените превъзхождат в емоционална осъзнатост и емпатия. Това предполага, че балансираните лидерски екипи могат да постигнат по-пълен спектър от емоционални компетенции - предимство, което прогресивните корпорации вече стратегически използват.

Преосмисляне на корпоративното обучение

Компаниите с дългосрочна стратегия за развитие все повече инвестират в програми за емоционална интелигентност. Дори кратки, 30-часови обучения доказано водят до значителни подобрения в самоконтрола и ефективността на лидерството.  Те често включват медитация, водене на дневник - дейности, които преди десетилетие биха били считани за несъвместими с корпоративната култура.

Новата парадигма

Старият модел базиран на властова йерархия и технократски авторитет, отстъпва място на емоционално интелигентния стратег - фигура, която съчетава аналитична проницателност с дълбоко разбиране на човешката психика.  твърдото мислене без емоционална чувствителност води само до един вид решения: технически издържани, но често лишени от човешки смисъл и устойчивост.